Братя и сестри,
Започваме с една хубава енорийска вест. От 11 до 27 май т.г. сме организатори на изложение на икони в Българския културен център в Париж, на иконографи, свързани с живота на общината ни. Това събитие посвещаваме на светите равноапостолни братя Методий и Кирил, които празнуваме на 11 май, деня, в който ще бъде открита изложбата. Радваме се, че много гости ще могат да чуят църковните песнопения на нашия хор в този ден.
Отчетното ни събрание за тази година ще направим на 8-ми май, 3 Неделя след Пасха – на св. Мироносици. В дневния ред – финансовия отчет на асоциацията ни, предложение за промяна в нейния устав, както и разисквания по интересуващи общината ни въпроси. Сегашното ни църковно настоятелство започна последната година от мандата си, което означава, че в началото на следващата 2012 г. ще имаме отчетно-изборно събрание. Които не са подновили членството си в асоциацията да направят това, за да имат правото да избират и бъдат избирани в църковното настоятелство, което според френските закони ръководи църковната община.
Този енорийски лист посвещаваме на нашите млади енориаши. В храма ни виждаме всяка неделя, рано, преди започване на утренната служба, млади хора, които скромно, тихо, прилично, с лекота, помагат в службите, пеят, изповядват се, причастяват се, водят редовен църковен живот. Тези млади хора създадоха ядрото и приемствеността в нашата малка църковна общност. Да им даде Господ добър път, според усърдието им и милостта Си! А и на всички нас, които желаем да бъдем част от църковния народ! Многократно в беседите си архимандрит Емилиян се обръща към нас така: „Вие сте Църквата!” Млади приятели, позволете ни отново да повторим тези думи: „Вие сте Църквата!”
В енорийския ни лист ще прочетем какво споделя с нас нашия събрат Ивайло, мисли, написани на един дъх, с любов към истината, с чистота, разум и с много болка за света, който се опитва да ни превземе. Написаното важи в еднаква степен за изместване на същността на всички църковни празници, на комерсиализирането им, обезличаването им, свеждането им до езически обичаи и народностни традиции, размиване на границите между нормално и ненормално, добро и зло, свято и пошло, морално и неморално. Ивайло споделя с нас и друга тема, за която са писали много св. Отци на църквата ни – „живата вяра!”
За св. Трифон, св. Валентин и св. Константин-Кирил Философ
Ивайло Ганчев, Париж, 14 февруари 2011 г.
Получавам на 14 февруари поздравление (както сигурно и много от вас) от скъпа приятелка, която ми честити празника на виното, празника на влюбените с една разчувствена поема (в която лирическият герой обещава, че дори, когато свърши виното на “чудотворството на твойто тяло”, ще направи от нейните – на лирическата героиня – джибри, една ракия и ще продължи да се опива) и една картичка, компютърна графика на човече и много много сърца… Някак си, много ми дойде. Да беше само едно “Честит Трифон Зарезан, ‘ай да се напием довечера!” или само един “Честит св. Валентин, да не забравиш да подариш роза на любимата ти!”, може би щях да го подмина. Ама и картичка, и поема и Трифон Зарезан, че и св. Валентин…
И реших да седна и да напиша мнението си за новия смисъл на старите празници. Това, което конкретно ме подразни беше, че се замаскира истинския празник, смисъла на празника, истинския повод, а именно – примера на светиите, техния живот, тяхната смърт и живата вяра, с която са изповядвали Христос, примера, който са ни завещали и който би трябвало да опазим. Точно тази подмяна на извора ме тревожи, загубването на истинския смисъл.
Струва ми се, че тази тенденция е много, много характерна за забързаното ни ежедневие, в което нямаме време да се запитаме как сме, камо ли да се замисляме за произхода на нещата, които ни обграждат, които са част от нас и ние част от тях. Вместо да пием чиста изворна вода, пием вода, примесена със сериозна доза оцветители, подсладители, ароматизатори, консерванти, стабилизатори и т.н. – кажи му натурален сок. Вместо да ядем плодове от градината, внасяме грозде от Индонезия, портокали от Мароко, чесън от Китай, третирани със съответния химически коктейл, за да се понравят на “царя – клиент”, за да не кажа “бога – клиент”.
И резултатите не закъсняват. Немалко научни статии излязоха от лабораториите за вредата от всички тези химически коктейли, които поглъщаме ежедневно под формата на храна, напитки и козметика. В тази посока беше и един филм, който гледах наскоро на Мари-Моник Робен под звучното име Notre poison quotidien (което може да се преведе и като “Нашата насъщна отрова”, референция към “Нашият насъщен хляб”), който препоръчвам на всички[1]. Бумът на нервно-дегенеративни болести, раковите болести, както и репродуктивните болести се набива на очи, гледайки статистиките от последното десетилетие, както и прогнозите [2][3]. Повечето от нас нямат време да си задават въпроси и да разсъждават защо и как се е стигнало до тук. Тъй като си задавам въпроси, си зададох и този и след гледане, слушане и четене в последните няколко години си мисля, че голяма доза от здравословните проблеми на днешното общество идват точно от начина на живот. Стремим се нещата да стават по-лесно, по-бързо, по-забавно, по-удобно, по-ароматно. И както казах резултатите са налице – мнозина учени предупреждават за тежките резултати върху бъдещите поколения.
Смея да твърдя, че по същия начин, по който синтетичните материи вредят на тялото на човека, синтетичната култура и религия вредят на душата му и могат да доведат до духовна смърт. Мисля, че непиенето на вода от Извора и неяденето на плод от Лозата води до същото това натравяне, което се наблюдава на физическо ниво, но този път на душевно. А какви са признаците на душевната болест? Това според мене са апатията, депресията и лудостта, които са така често срещани днес (до степен, че Световната здравна организация предупреждава, че психическите проблеми ще бъдат в основата на главните причини за смъртност в следващите години[4]), това са също липсата на цел, на ориентир и стабилност, липсата на задълбоченост в отношенията с другите, прекалената сигурност в себе си и в човешкия род (забравяйки кой е Господар на лозето). Дори не споменавам за егоизма, злобата, агресията, които комай са станали норма в днешно време.
Ето защо си мисля, че днес повече от всичко е необходимо, за нас като личности и нас като общество, да се обръщаме по-честичко и да черпим вода от Извора на жива вода. Мисля, че е жизнено важно да познаваме светиите, да знаем техните дела, техния живот, тяхната смърт. Да знаем какво са проповядвали, за какво са се борили. Нужно е, длъжни сме да разсъждаваме също и да се мъчим да адаптираме техния пример на нашия живот и нашето ежедневие. Защото съм сигурен, че мнозина ще кажат, че този род писания са били за тяхното си време, че не са свързани със съвремието ни и не могат да се приложат, освен ако не заживеем с мотиката и лопатата в сламената колиба, както е било едно време. Това са мисли на хора, които гледат преди всичко “правата си” и по-специално “правото да се забавляват”.
Аз пък си мисля, че трябва да се гледат и задълженията и част от нашите задължения като личности и като съставни части от нашето общество е да съберем интелектуалните и духовните си сили, да съберем волята и вярата си и да се стремим точно в днешни дни да възпитаваме в себе си ценности и да бъдем пълноценни личности и пълноценни членове на обществото ни. Точно на тези ценности ни учат житията на светиите. Това са ценностите, които са позволили на обществото ни да просъществува толкова векове и да съгради основите, на които цялата съвременна цивилизация е стъпила.
Ето защо и ви поздравявам с празника на св. Трифон, който не е спирал да лекува и да обикаля област Фригия, който, когато е имал император-покровител не е спирал да работи, а когато императорът се е сменил, не се е устрашил да претърпи мъките и доброволно да отиде на смърт, само и само да остане верен до край на Този, на Когото е посветил живота си[5]. Поздравявам ви и с празника на св. Валентин, който също не е спирал да лекува и с примера и вярата си е спечелил мнозина от висшите прослойки на обществото, без да се притесни от това, че са езичници и философи, отишъл, излекувал ги и чрез любовта, която засвидетелствал към тях като към личности, успял да ги накара да повярват в Христос и който също не се е притеснил да бъде затворен, изтезаван и убит без да предаде вярата си [6]. Поздравявам ви и с празника на успението на св. Константин-Кирил, учител славянобългарски, който е едно от най-големите светила в нашия живот, който е отдал целия си живот на просветителска мисия и който след множество опасни мисии при друговерни народи, с цел да защити вярата си, накрая на живота си е създал венеца на своето дело, а именно азбуката, въз основа на която по-късно е създадена българската азбука, и чрез която много народи се сдобили с духовност и култура, и която днес е в основата на духовността и културата на над 50 езика[7].
А за поетично настроените ето една красива поема: “Любовта е дълготърпелива и е милостива; любовта не завижда; любовта не се превъзнася, не се гордее, не безобразничи, не търси своето, не се раздразнява, не държи сметка за зло, не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината, всичко премълчава, на всичко хваща вяра, на всичко се надява, всичко търпи. Любовта никога не отпада…” (1 Кор 13:4-8).
Честити празници, желая ви да се събуди ревност в сърцата ви, по това, което е истинно, хранително и целително. То е ясно, че храните в днешни дни са безвкусни или по-скоро с вкус на пластмаса. Нека не допускаме това да се случи и с нашата духовна храна, която е поне толкова важна. Надявам се, няма да допуснем подсладените мъдрости на Хорхе Букай да заместят истинската сладост в думите на Христос. Надявам се също, че няма да допуснем “изворната вода” в пластмасови бутилки да замести Изворът на живата вода.
P.S Честитя ви и празника на св. преподобни Авксентий, който макар и да живеел праведно и да се ползвал с почести в големия град, пожелал по-пълно да се отдаде на Господ и заместил удобствата на градския живот с пустинническия живот, и който, когато се наложило смело излязъл на Четвъртия вселенски събор и говорил срещу Евтихиевата и Несториевата ерес, макар и това да му е коствало “притеснения от еретиците”, и който успял още приживе да събере голяма група от сподвижници, и който с примера си е засветил в цялата област Витиния[8].
[1] Notre poison quotidien на сайта на Arte : http://www.arte.tv/fr/Comprendre-le-monde/Notre-poison-quotidien/3673748.html
[2] Предвиждане на Световната Здравна Организация за еволюцията на рак в света за 2020: http://www.who.int/mediacentre/news/releases/2003/pr27/en/
[3] Статистики на Световната Здравна Организация за еволюцията на неврологичните болести в света:
http://www.who.int/mental_health/neurology/chapter_2_neuro_disorders_public_h_challenges.pdf
[4] Анализ на СЗО върху еволюцията на психическите болести: http://www.who.int/mental_health/en/investing_in_mnh_final.pdf
[5] Житие на св. Трифон: http://www.pravoslavieto.com/life/02.01_sv_Trifon.htm
[6] Православно житие на св. Валентин: http://www.pravoslavie.bg/Човек/Св.-свещеномъченик-Валентин-православното-житие
[7] Житие на св. Константин-Кирил Философ: http://pravoslavieto.com/life/02.14_sv_Kiril_Slavjanobulgarski.htm
[8] Житие на св. преподобни Авксентий http://pravoslavieto.com/life/02.14_sv_Avksentij.htm