свещеноиконом Йордан Иванов Карагеоргиев
Празник е! Чудно хубав празник, събиращ милувките на детството ни по ония прашни и вити пътеки, които в такива дни всеки един от нас, извървява в душата си. Той звъни с чановете на пъстроногото ни детство, с първите болки край домашното огнище станали ни сега толкова скъпи. Сияе белотата на декемврийските преспи от нашите позабравени родни домове. Събужда ни с първите коледни петли и с неукрепналите, но ясно звънтящи в снежния студ напевни: “Коледа! Коледа!” Ако се взрем в тези така топли спомени ще видим, че между малките коледарчета, които щъкат и проправят пъртини в заснежените улички сме и ние самите. Там сме, и орехите и бонбонките са по джобовете и торбичките ни, и топлят малките ни нежни пръсти. Ето ние спираме, па ги преброяваме и в сърцата ни бълбукат малките изворчета на радостта. Пием от тях, и замаяни от доброта пеем заедно с ангелите, явили се на бедните витлеемски овчари: “Слава във висините Богу, и на земята мир, между човеците благоволение!” После тръгваме с пастирите в тъмната нощ и стигаме до малката пещера, където положен в ясли е роденият младенец. Тук са и Майката Божия – блага, свята и пречиста, и праведния Йосиф, трепетен в своето мълчание, и тих като сърцето и съдбата си. Заедно с овчарите прекланяме колене с агънца в ръка – нашите добри дела, помисли и думи – малки дарове за Този, Който себе си поднесе в дар. Над пещерата небето разтворено пее хвалебната си песен, а откъм изток тайнствена звезда блести с топли снопове лъчи и милва пътя на идващите мъдреци.
Дева днес ражда Свръхестествения. Днес Бог се ражда. Великият свети Йоан Златоуст ще възкликне: ”Има ли нещо по земята равно на този празник? Бог е на земята, а човекът на небето; ангелите служат на людете, а людете са в общение с небесните сили; демоните бягат, смъртта е унищожена, раят е отворен, клетвата снета, грехът изчезнал, заблуждението изгонено, истината възтържествува. Като слушаш това прости се с унинието, по-високо от всяка надежда и очакване е това, че Бог е станал човек!”
Рождество Христово е! Нека да скътаме в шепите си топлината на празника и тя като огънче от орехова шума да заискри. Да кажем отново напевно: “Коледа! Коледа!” не както тогава по старите къщурки и улици, а в душите си. Те са готови да го чуят, те са петимни да го доловят, те го чакат всяка година на този ден. Нека не им отказваме. Да докоснем Рождественската светлина, защото и занапред покрай нас ще минават дни и хора, а ние трябва да им носим радост, която като тътен да премахва преживяната горест. Тяхната и нашата. Защото осъзнали сме или не – братя сме, българи, вечни до сетния час. И нужна ни е тази топлина, за да се помилваме понякога с думи и помисли. Особено на празник като Рождество.