Честит празник, братя и сестри,
Преди три години на този велик празник отвори врати храма ни за първата си богослужба. Къде е ключът за възкресението на църковната ни общност? Милостта Божия идва там, където намира смирение, търпение, вяра. Смирение, търпение, вяра – доказани и доказвани с пример… Да си отговорим, кой показа този пример? За да се опитаме да му подражаваме…
Христос потвърждава духа на Своето учение и при влизането в свещения град Йерусалим. То е едновременно тържествено и смирено. Тържествено, защото всяка човешка душа, непокварена от злобата и завистта, предчувствала наближаването на Царството Небесно на земята, чрез благодатта и съвършената Христова любов. Смирено, защото Царят идва, яхнал осле, за да унижи чрез смирението Си сатанинската гордост и човешкото тщеславие.
Колкото до любовта ни към Бога, тя няма нужда да се афишира. Тя се измерва по редовността на молитвата ни или общуването ни с Бога. Можем ли да твърдим, че обичаме някого, ако не беседваме с него? Можем ли да убеждаваме околните, че ние сме църковни или дълбоко вярващи в Бога, ако не само че не Му се молим, но дори и не познаваме Закона Му? Прочее, нека в този празничен ден се замислим дали Христос не плаче и за нас, гледайки на душевното ни състояние, въпреки че присъствуваме на празничното богослужение и създаваме впечатление да сме в духовен възторг. Нека се вслушаме в съвестите ни дали Господ не ни казва същите думи: ” да беше и ти узнал поне в този твой ден, какво служи за твой мир! и душеспасение.
Нека в този високо тържествен момент се замислим сериозно и се побоим да не би да се отнесат към нас думите на Спасителя: “Тоя народ се приближава до Мене с устата си и Ме почита с устните си, а сърцето му стои далеч от Мене; ала напразно Ме почита..(Мат. 15:8-9).
Но откъде този възторг при влизането Господне в Иерусалим? Защо това въодушевление, защо почести и възхвала? Защото Христовите дела вече били известни не само в Иудея, но и в земите наоколо. Чудеса, изцеления, милосърдие, любов и святост, а не глашатаи разгласявали идването на Сина Божий. Особено бързо се разпространило свидетелството за чудесното възкресение на четиридневния мъртвец Лазар от Витания непосредствено преди идването в светия град. Чрез това чудо Христос засвидетелствал и Своята скорошна смърт и Възкресение; показал, че Сам Той е възкресението и животът. Но първо трябвало да пострада за целия човешки род, за всички нас.
Из Слово на св. Йоан Златоуст
Блаженият Давид, макар и лишен от лирата си, чрез песента на децата високо се радва и духом заедно с тях участвува в тържеството, както някога пред лицето на ковчега Божий – и той с тях пее и възклицава радостно: блажен е, Който иде в име Господне!
Нека го запитаме: кажи ни, пророче, кой е този, който иде в име Господне? Не ни е работа – казва той – сега да Ви уча: това сега е предоставено на децата от Онзи, Който из устата на младенци и кърмачета е приготвил възхвала за унищожение на Врага и победа над мъстителя!
Кажете, деца: откъде е това у вас прекрасно съревнование и приятна песен? Кой Ви научи на това? Кой Ви умъдри за това? Кой Ви вика? Къде са поканите Ви? Кои са учителите Ви?
Нека и ние с децата да грабнем клонки, нека и нас вдъхнови Дух Светий…
Ако вие сте верни синове на Сион, веселете се заедно с чедата си: нека благочестието на рожбите Ви бъде повод към радостта и тържеството! От тях се научете: кой ги е научил на това, кой ги е свикал, откъде е дошло това учение, какво е това ново богословие и старо пророчество?! Обърнете сърцата си към радостта на децата; не затваряйте очите си пред истината!
Влезте в радостта на Господа! С всички тях – деца и бащи – нека и ние отправим хвала и кажем: „Благословен е Идещият в име Господне! Осанна на Давидовия Син!”
1Използвани са материали от Църковен вестник, бр. 7, 1998 г
2източник www.pravoslavieto.com