Aвтор: Архим. Андрей Конанос
Побликувано в dveri.bg.
Не знам дали знаеш, че английската дума kiss, което означава целувам, произхожда от гръцкия глагол κυνέω (inf. κύσσαι), което също означава целувам. И какво означава προσκυνώ – отивам напред и целувам, затова казваме, че се покланяме на иконите, тоест правя крачка напред, навеждам се и целувам иконата. Сега ще те отведа някъде другаде. Понякога казваме, че се покланяме на Кръста, на Кръста, Който ни кара да изпитваме болка, на него се покланяме, тоест пристъпваме напред, навеждаме се и го целуваме. Там осъзнах това нещо. Как целувам Кръста, след като той ме кара да изпитвам болка? Това именно е разликата – когато си близо до Христос и Го обичаш, тогава гледаш Кръста и докато той те кара да изпитваш голяма болка, не се отвръщаш от него, а го целуваш. Кръстът те кара да изпитваш болка и е странно и противоречиво да целуваш нещо, което ти причинява сълзи, болка и вместо да се отвръщаш от него, да искаш да го прегърнеш. Влизаш в храма, отиваш на някой празник, напр. Въздвижение на св. Кръст, искаш да го целунеш, а другият ти казва: „Но това е болка, Кръстът означава болка!“
Ти искаш да го целунеш, защото казваш, че няма друго решение. Другото решение е да се оттегля, да се ядосам, да се нервирам, да кажа каква работа имам с всичко това, да се разбунтувам и да се възпротивя. И какво ще стане, какво ще се промени? Ако оставиш Кръста, ще го понесеш с едно друго измерение, пак Кръст ще понесеш. И да избягаш от него – не можеш да избягаш – Кръст ще понесеш, каквото и да правиш, Кръст ще носиш. Ти ми каза, че всички други си прекарват добре, а само ти изпитваш голяма болка и попита какви си тия работи, дето ти се случват и всичко върху тебе се е струпва. Твоето здраве, тяло, душа, лекари и лекарства, прегледи, болници, работата, парите, взаимоотношения. Толкова проблеми. Друг път ти ми каза, че завиждаш на други, които са щастливи и радостни и не теглят толкова много, както тебе. Сещаш ли се като те попитах:
– Кои мислиш, че са много радостни и щастливи и не им се случва нищо като на тебе, който страдаш? Кои?
– Например, онези и онези, всичко им е наред!
Аз обаче познавам тези хора, за които ми каза, че си прекарват добре и знаех повече и по-добре нещата от тебе. И аз ти казах, че не ги познаваш добре, защото и те имат голяма болка, а ти се изненада и леко се утеши. Защото друго е да знаеш, че всъщност и онези, на които завиждаш, изпитват болка.
Няма човек без Кръст. И богатите и бедните, и красивите и неугледните, и високите, и жените, и мъжете, и децата, и хората, на които се удивляваш, и тези, които са много здрави, и те имат своя Кръст. Възможно е те да имат душевна болка, огромно душевно изпитание, нищо, че се радват на здраве, което да речем, че ти нямаш. Няма човек без Кръст, просто не всички имат твоя Кръст. Естествено, когато човек понася своя Кръст, чувства, че той е най-големият, че този на другия не може да е като моя, че това е най-лошото, което преживявам. Велико нещо е да имаш Кръст, голяма тайна е това и не зная какво да кажа. Когато дойдеш да ми се оплачеш за това, аз нямам какво да ти отговоря, не мога да възразя, не мога да са правя на умен. Това е един от моментите, в които чувствам, че нямам какво да ти кажа, не зная, не знам отговора, и аз съм пълен с недоумение, изумление, учудване, въпросителни, удивителни, както искаш го наречи пред Бога, като съединявам моето недоумение с твоето и го превръщам в молитва.
Сещаш ли се как св. Антоний отправил същия въпрос към Бога:
– Господи, как става, че богатите си прекарват добре, стигат до дълбоки старини и умират необезпокоявани от болести, мъки и притеснения и всичко им е наред. И виждаш бедния, смирения, честния, праведния, все проблеми има и се мъчи много. Как става това? Как става така, че другият е млад и умира преди да успее да се порадва, а другият живее в разкош, наслади и блуд и стига до 95-100 години, забравя да си тръгне от този свят и умира в дълбоки старини? Това не е ли неправда? Тези кръстове, които оставяш, как ги издържаш? Как ги гледаш? Как не те заболява? Как не плачеш? Как? Какво правиш?
Този въпрос, който си задавал св. Антоний, както и всички хора – не си само ти, който си го мисли, изключително много хора мислят за това и имат изключително много изпитания в живота – той превърнал в молитва, а не в хула срещу Бога, не в негодувание и злоба, а в молитва и казал:
– Господи, кажи ми, кажи ми, ако искаш тази тайна!
И Бог му отговорил:
– Антоние, гледай твоите дела, а не Моите! Това са Мои тайни и тайнства, които не могат да се вместят в твоят ум, не можеш да разбереш всички това „Защо? Как?”, големите въпроси, които те задушават, защото превишават твоите сили, не те засягат, твоя гръб не може да ги понесе.
Ако те накарат да решиш някакво уравнение, след няколко минути ще си забравил как става. Ако си ученик и те попитат за урока, който са ти предали преди няколко дена, ти няма да го помниш. Ти, който имаш толкова малък, оскъден, немощен, ограничен ум, сега искаш да разбереш непостижимото, да разбереш тайните, да разбереш това, което не можеш да разбереш. Няма да ги разбереш, не те засягат. Това, което само може да разбереш, ако искаш, е, че Бог е любов.
И как да кажеш това, след като Той е толкова жесток в твоя живот? Защото ти каза, че Бог е жесток в твоя живот и как да наречеш Този Бог любов?
Веднъж в училището, където преподавам, дойде един учител. Тогава се случи земетресението в Хаити, при което загинаха стотици, хиляди хора, малки деца, затиснати и смачкани. Той дойде в канцеларията и ме попита шепнешком, за да не го чуят другите и да не скандализират:
– Какво ще кажем сега на децата, които ни питат за Бога? Какво да им кажем? Какво да им кажем по всички тези въпроси? Какво прави Бог? Как може Бог да е Такъв?
Аз го попитах:
– Защо шепнеш?
– За да не ни чуят!
– Но това е целият въпрос! Дори и мой! Нищо, че съм свещеник. Дори великите светци попитали Бога за това, и те са чувствали това огромно изумление как могат да се съчетаят любовта с болката, милосърдието с мъката, добротата с кръвта, Божият мир и покой с труса, който унищожава всичко! Как се спогаждат тези две неща? Как се съчетават, как се свързват? А? Как става?
Той ми каза, че децата ще се скандализират и много от тях го питаха какво прави Бог. Аз го попитах:
– Ти какво отговаряш?
– Обсъждам това с тях, правя се на философ, а ти какво казваш?
– Какво да кажа? И аз казвам различни неща, разговарям, но всъщност не отговарям. Казвам им: „Не знам! Не знам! Деца, нека се помолим за всички тези неща, нека превърнем нашата болка в молитва и да я изкажем пред Бога и нека почакаме малко, за да разберем по-късно много неща.
След години, след няколко десетилетия, когато ще е минало време и естествено ще гледаме по-хладнокръвно на нашите неща. Нещата на другия не ги знаем. Във всеки случай зная, че когато сме минали през големи мъки и десетилетия по-късно гледаме към миналото, казваме: „Сещаш ли се тогава, когато мислех, че това, което преживях, е най-страшното нещо, в крайна сметка се оказа голяма добрина. В крайна сметка то ме направи зрял, получих полза, укрепнах, душата ми се освети, очисти се, изчезнаха разни тежести, които имах в себе си, различни болни състояния, пристрастия, страсти, слабости, душата ми заблестя чрез тази болка. Тогава не разбирах това и мислех, че не мога да издържа, че не е възможно, че ще се срина, но в крайна сметка издържах“.
Сещаш ли се как една жена казваше много пъти: „Ако мъжът ми ме напусне, няма да се справя в живота, защото съм заедно с него. . .
Мъжът й си замина и годините минаха и вече 30-40 десетилетия тя гледа на живота по много различен начин. Тогава това й се стори огромна болка и наистина е такава. Това й се видя краят на свет, но не беше обаче краят на света.
Когато детето е малко и си играе с топка, а ти отидеш и му я вземеш, то може да плаче целия ден, защото за него тази топка означава всичко. Ти обаче, който си голям и знаеш, че животът не е само тази топка, а има и много други и много по-сериозни въпроси, разбираш, че неговият плач е плач на едно невръстно дете, не го подценяваш, нито му се караш затова, че плаче. Ти знаеш, че ще му мине, защото ще дойде нещо друго, много по-силно и по-късно ще плаче за други неща, които наистина са сериозни.
Нещата, за които смятаме, че са страшни, разтърсващи, всъщност не са точно такива. Не е така, умът ни така си въобразява. В този живот всичко изглежда трагедия, но след сто години от всичко, което сега ни занимава, нищо няма да съществува; това, което сега смятаме за непоносима болка и мъка, и Кръст, ще видим, че по-късно ще бъде възкресение. То ще бъде светлина, ликуване, облекчение, душата ни ще се чувства така, както се чувстваш, когато се изкъпеш и се чувстваш облекчен, става ти леко, очистваш се и казваш: „Как сега на всичко гледам по друг начин?“
Ако искаш, не помни това, което казвам, не го пази, не го мисли, ако искаш, намери друг начин да живееш. Пътят на твоя живот е открит. Ти избираш как да мислиш. От Кръста си може да се дърпаш, да крещиш, да искаш да си тръгнеш, да хулиш, Кръстът да стане причина за конфликт, упорство и бунт. Това е твое право. Но ако Кръстът стане причина за единство – да се съединиш със самия Кръст и с Този, Който е на него – тогава душевните свойства на Христос, на Неговия характер, ще се предадат и на тебе. Когато се съпротивляваш, искаш да слезеш от своя Кръст и се нервираш, не печелиш нищо. Я си помисли за Христос на Кръста. Там Той показал цялата Си доброта, цялата Си любов, душата Му е процъфтяла и изкарала всичката си сладост, цялата красота, сърцето Му станало толкова широко, още по-голямо, ако можем да използваме тези градации, и Той възлюбил, обединил, опростил всичко и всички, като излъчвал сияние и светлина, които променили цялата земя. Това не би станало без Кръста. На Кръста Христос излъчил от Себе Си не горчивина, а доброта, Той прострял Своите ръце и обятия и обгърнал целия свят.
Такъв те прави Кръстът, разбира се, ако го видиш в единство с Христос. Ако погледнеш на това като на някакво противопоставяне, той няма да те направи такъв. Ако Кръстът те дразни и ти се ядосваш, риташ, удряш, само увеличаваш своите рани и нямаш никаква полза. Ако Кръстът обаче стане знак, който те съединява с Христос, тогава Той ще ти даде това единство, както казва „Пребъдете в Мене, и Аз във вас”. Къде? Навсякъде! И на Кръста! Там ще Ме познаете, там ще видите Мои неща, които няма да ги видите другаде. Там добротата Ми ще стане ваша доброта, там любовта Ми ще стане ваша любов. Там ще се научите да опрощавате, защото ще ви предам това, което почувствах на Кръста.
Това е трудно и зная, че сега ти, който слушаш, изпитваш някаква болка, която аз не знам, защото аз изпитвам друг болка, другият – друга болка. Аз обаче зная, че Бог не те ощетява, нещо добро ще изкара, нещо добро ще излезе от това, защото, когато се разпънеш, когато изпиташ болка, когато заплачеш, тогава душата ти придобива красота много по-различна от красотата, която имаш друг път, когато си умит, чист, когато се червиш, слагаш си парфюми, решиш се, това е красота от този свят, това е повърхностна красота. Кръстът ти дарява друга красота, чрез болката, която изпитваш и ще изпиташ, ти дава възможност от теб да излязат неща, които по друг начин не биха излезли. Например, как ще научиш и ще почувстваш търпението, което крие твоето сърце, който е едно богатство, зрялост, мъдрост, как ще излезе това богатство на зрялостта? А ? Как ще се научиш да разбираш другите хора, ако не изпиташ някаква болка в живота? Когато ти заговори някой, който изпитва болка, разбираш, че той те разбира, когато и ти му изкажеш своята болка, защото той слуша по друг начин, по друг начин гледа, очите му са плакали със сълзи и знаят по друг начин да те гледат, по друг начин слушат ушите, които някога са чули собствения си плач. Докато виждаш човека, който не е преминал през нищо в живота си и всичко при него върви добре, още не се е разтърсил, не е плакал, той те слуша, но повърхностно, не може да те почувства, не може.
Нека ти дам пример: вдовицата или родителите, които са погребали детето си, когато след това дойде някой, който изпитва болка, заговори ги и ги гледа в очите, знаеш и усещаш, че тези очи излъчват нещо, защото преди месеци, когато детето им е умряло, тези родители са плакали много, страдали са много. Те се отдали на размисъл, замислили се, задали са си въпроси. Това ги е направило зрели и след това, когато ти им говориш, те разбират и те чувстват. Докато човекът, който не е изпитал болка, не може да те разбере, слуша те повърхностно. И ще ми кажеш: нужно ли е да мина през всичко това, за да разбера другия? Пак няма да ти отговоря. . .
Във всеки случай животът това показва – че ако не минеш през такива неща, няма друг път, няма друг път в живота, освен болката и сълзите и Кръстът и скърбите, това е пътят, по който вървят всички хора. Всички хора.
Виждаш, че някои се женят, идват вече като новобрачни, другите им завиждат, че са се оженили, а те са останали назад, минали са годините. Макар че е лична изповед, мога да ти кажа, че и те имат своите мъки. Нови мъки, нямат това, от което ти се страхуваш и го преживяваш, те обаче си имат свои. Мъките на новобрачните, на родителите. Ти нямаш дете и това е твоят Кръст, а те имат дете и то става техен Кръст – чрез някакво голямо изпитание, през което ще мине.
Старец Софроний от Есекс казва нещо много хубаво, а именно, че когато изпитваш болка, обикновено се затваряш в себе си и чувстваш, че се уединяваш, че сега си сам и имаш някакви мъки и проблеми и т. н. Освен този затворен, меланхоличен път обаче има и един друг път. Можеш да си помислиш и нещо друго, а именно, че в същия час милиони хора на планетата Земя – не зная къде са сега, може да са в съседния апартамент, на горния етаж, в къщата отсреща, в близкия квартал, в друг град, в съседната страна, на друг континент, в целия свят, в цялата планета има милиони хора – които това, което ти сега имаш като изпитание, го имат и те, и други, много пъти по-големи изпитания. Това не е някакво лъжливо утешение, не е лъжа, а истина. Сега, когато говоря, не казвам лъжа, че има самолети, които летят. Ако помислиш за това, може да се помолиш за тези, които пътуват във въздуха. Това не е някаква психологическа теория, а реалност, именно, че сега летят самолети и отиват някъде. По същия начин може да помислиш за това, което ти казах. Сега, когато плачеш, има много хора, които не са чували за радиото „Църквата на Пирея” (Тази беседа е част от цикъл беседи на архимандрита по това радио. Предаването се казва „Αθέατα περάσματα – Невидими преходи“, бел. прев.), дори не знаят къде да намерят утеха, не знаят към кого да се обърнат, с кого говорят, на кой телефон да се обадят, каква молитва да отправят, не знаят дори Кой е Бог, дали Той съществува, как се нарича, на коя врата да почукат, и седят и страдат. В този миг, и това само да си помислиш, получаваш голяма утеха, сърцето ти автоматично става по- широко и пространно и излизаш от твоя самотен Кръст, както казваш „Нося Кръст, мъча се и се затварям в себе си!”. Ставаш автоматично приятел на тези милиони хора, на непознатите, но много познати на сърцето ти. Ако сърцето ти стане меко, нежно и чувствително като цвете, тогава ще разбереш цялата тази болка на хората, ще се утешиш, ще можеш да намериш и малко сила и вместо да се оплакваш, да се помолиш за тези непознати, които страдат като теб, които страдат повече от тебе. Това го четох при стареца Софроний, който казва, че сърцето на човека се простира, става по-широко и той чувства това, което и те чувстват. И сега аз, който страдам, разбирам какво чувстват.
С други думи, Бог ме взема и ме развежда, води ме на „обиколка” из болката на всемира, из всмирната болка на човеците и това е чест за мене – да ме поставя в съприкосновение с общите преживявания на цялото човечество и от мене – едно самотно същество, което живее в своята си къщичка – прави всемирно същество, което може да прегърна целия всемир и болката на целия свят, на всички хора. Защото болката е обща, скръбта е обща. При тебе може да се казва траур, при другия развод, при трети болест, при други психологически проблем, при друг самота, това обаче си е болка, която взема различни форми. Това ни обогатява изключително много и ни прави истински богати, чувствителни, значими, и когато схванеш това, болката не те затваря в тебе, в твоята черупка, а те кара да пътуваш, да се молиш, и ти да се настроиш на вълната на молитвата, на молитвата в Гетсиманската градина, която Господ отправил на Елеонската планина. Тази молитва на болката, на голямата болка, когато в онзи час Господ приел в сърцето Си болката на цялата земя –от Адам до последния човек преди свършека на този свят. И ти поемаш вълната на Господнята молитва в теб, прегръщаш цялата земя и живееш думите „плача с плачещите”, можеш да плачеш с тези, които плачат, и да разбираш болката на другия. Тогава казваш:“Какво представлява моята болка пред тази на другите? Не е толкова страшно и трагично, и аз страдам, но знаеш ли другите какво теглят? Знаеш ли колко е голямо, това, което теглят?“
Когато стигнеш до това да кажеш, че другите страдат повече от тебе, това означава, че ти си напреднал, че си израснал, че си се укрепил, че болката е успяла да ти предаде своя урок, да те научи на любовта, да те научи на величието на твоята душа, да те научи да прощаваш на всички, да те научи на молитва, да те научи на благодарение и славословие, ако можеш в тази болка и Кръст да славословиш, да благодариш, да излезеш по-силен и да кажеш: „Така ще живея!“
Така ще живея! Не съществува момент, когато всичко това ще престане, има просто промяна, едната вълна изчезва, идва друга, след като живеем в морето, какво очакваме, да няма вълни? Не съществува такова нещо. Зная, че когато ти говоря тези неща, ти мислиш върху тях, че понякога се трогваш и плачеш, и знам, че сигурно се питаш и казваш: „Добре, на думите е така, но на дело какво правим?“
На дело прави това, което ти идва. Веднъж ще се разтърсиш, друг път ще загубиш малко вярата си. Добре, Бог те обича и когато загубиш вярата си, Бог пак те обича. Един човек ми каза:
– Загубих вярата си от Кръста, който понесох.
Казах му:
– Добре!
– Какво добре? Какво да правя сега?
– Ще я намериш отново!
– Ама не вярвам!
– Не пречи! Искаш ли да говорим?
– Ама…
– Ако ти кажа аз какво преживях или какво преживявам, в такива мигове, ще се почувстваш ли по-добре?
– Разбира се, че ще се почувствам по-добре!
– Добре, ще ми говориш като на приятел. И ако не ми вярваш като Божий човек и свещеник, ако не вярваш и се разколебаваш от всичко това, не прѐчи, идвай да говорим сякаш сме двама приятели. Просто приятели.
– Благодаря ти, че не ме отхвърляш и ни ме се караш!
– Ама как ще ти се скарам, след като зная, че се мъчиш и страдаш? Никой не иска от тебе да се принуждаваш на всяка цена да чувстваш нещо, ако то не идва от само себе си.
– Добре!
Ще мине и това, и другото, ще мине и животът ти, и след това ще дойде нещо друго, което ще бъде вечен покой, радост и ликуване. Колко хора са страдали и къде са те сега? Не са сред живите, отминали са. Нито плачат, нито викат от болка.
В мига, когато стават тези неща, смяташ, че те са изключителни трагични и наистина са трагични, но след това идва и възкресение. В един миг ще дойде и това възкресение. Не може да не стане. Животът има болка, но има и радост, има и светлина, има и надежда, и няма да ни обземе депресия дотам да се сринем. Преминаваме през всичко това, за да се смирим, за да се възлюбим, за да почувстваме единство между нас. Велико нещо е в болката си да имаш човек, на когото да говориш. Велико нещо е в болката си да грабнеш Бога и да Му говориш, защото ти ми каза, че това именно ти е болката, че нямаш човек да ти прави компания, да му кажеш две думи, да споделиш болката си. Бог ти предава един друг много важен урок. Той ти казва: „Чедо, дори всички да те оставят, Аз искам да ти покажа колко огромна сила съм вложил в тебе! Знаеш ли коя е тя? Силата да стоиш прав и без помощта на хората! Ще ти го докажа!“
Внезапно губиш всички си приятели, познати, които са те подкрепяли, оставаш сам и се подлудяваш. Христос ти казва: „Не се страхувай! Ще видиш сега каква сила ще процъфти в тебе! И затова го правя, за да видиш, че можеш!“
И внезапно виждаш, че нямаш нужда от другите, че си могъл да се облегнеш на Христос и да вървиш като разслабления, на когото Той казал „Стани!”. Как обаче да стана, след като съм парализиран.
– Стани и ходи! Аз ти го казвам!
– Но други ме държаха изправен!
– Остави другите! Другите ли ще ти дадат сила и достойнство? Аз ти давам достойнство, Аз ти давам сила, Аз ти давам живителни сокове, аз ти давам светлина, за да ти покажа красотата, която съм вложил в душата ти!
Това са тайни неща, тайната на Кръста. Прекръсти се, добре направи, че го на правиш така; тоест, да молиш Богада Го молиш и да Му кажеш:
– Защо, Господи? Не претендирам егоистично да науча, но кажи ми защо? Ако искаш, кажи ми! Искам да Те чуя!
И Той ти казва:
– Чедо, знаеш ли защо? Защото любовта Ми за тебе иска да те научи това – да ти каже едно „защото . .”
– Защо Господи?
– Защото. . .
Искаме да знаем, но да знаеш, че повечето въпроси „Защо?” няма да получат отговор в този живот. Съществуват толкова въпроси в тези тайни, че душата ни ще отмине с достатъчно празноти, защо вземи например малките деца. Отиваш в болницата, виждаш болни малки деца и питаш защо? Защо става така с тях? Защо другите нямат деца? Защо? Защо толкова Кръстове?
Защото не сме в рая, а на тази земя. На тази земя, където има скръб и болка. Болка, когато някой расте, болка, когато стигне и до старини.
Една жена ми каза: „Болят ме всички стави, цялата съм в болки!“
Годините минават и ти изпитваш болки. Когато си бил млад, си изпитвал болка за други неща, а сега – за друго. Затова когато някой умре, пеем, „където няма ни болка, ни печал, ни въздишка, но живот безкраен”. Там няма Кръст. Няма болка. В този живот има. Какво да правя? Прегърни болката си, целуни Кръста си, дръж твоя венец, гордост, украшение и красота и моли от Христос да ти открие Неговата тайна. Защо стават всички тези неща? Е, когато не можеш, ще се прегънеш. Човек си, ще паднеш на колене. Господ отишъл на Голгота и в един момент паднал на колене. И ти ще паднеш на колене. Добре, стани отново. И ако си казал нещо тежко, ще се изповядаш. Ще кажеш: „Господи, пак моите нерви, пак Те упрекнах, нервирах се и забравих Твоето обещание и Твоята любов“.
Кръст. Веднъж раздавах цветя от св. Кръст в храма и накрая не останаха много за последните на опашката. Аз им казах: „Давам ви малко и както ви давам малко, така малък да бъде и вашият Кръст!“
Един човек ми каза: „Добре, думите са хубави, и пожеланията са хубави и лесни, но не се сбъдват толкова много“.
Няма човек, който да мине през малко страдания в живота си. И най-богатите, знаете ли какво тегли сърцето им? И те имат своите мъки, не си мисли, че нямат. Имат своите семейни проблеми, мъки, въздишки, неосъществени мечти, напрежение и стрес. Е, всички имаме нещо.
И така, нека се чувстваме обединени с Христос чрез болката, съединени помежду си чрез болката, да проявяваме разбиране към другите, да разбираме, тоест, ако аз съм имал моя Кръст в живота си, да разбирам другия и това е добро, да имам разпнати учители, преподаватели, свещеници, родители, защото, ако ние сме разпнати и изпитали болка, и другите ще разбираме по-добре. Този, който е имал трудно юношество, след това не изнася постоянно проповеди и поучения на детето си, а го подкрепя. Той разбира. Разбиране – това е велика дума! Разбирам те, защото съм минал през това – състрадавам, страшна дума. Без Кръста не можеш да почувстваш това – състраданието, милосърдието, благоутробието, да чувстваш състрадание към другите, да се поставяш на тяхно място, да не бъдеш безучастен. И така животът ти ще мине. Единият ще крепи другия, ръка за ръка ще вървим напред. И ако ръцете, които държим, ни пуснат, и ако ръцете, които държим, ни подадат трън и се нараним, ще докоснем ръката на Христос. Едната ръка трябва да е свободна, за да хванем Христос, Чиято ръка никога не те предава и никога няма да ни остави!
Казваме познати и тежки неща. И това е болка, да слушаш неща, като всеки казва своето. Я ела на моето място. Е, не мога да дойда на твоето място, както и ти не можеш да дойдеш на моето място. Това е твоя Кръст. Твоя чест, твоя красота, това, с което ще се нагърбиш.
Моля се Христос да ти дава кураж, сила, да те избави, доколкото може, от това, което теглиш и сърцето ти да се разхубавява, за да оставиш едно благоухание там, откъдето минаваш, како босилека. Когато влизаш в храма и се чества св. Кръста, си казваш: а мирише на босилек, тук са празнували Въздвижението на св. Кръст. И така и ти да станеш една свята, пълна с болка, но и възкръснала се личност!
Превод: Константин Константинов