Скъпи братя и сестри,
Имаме специален поздрав и благословение към цялата община от отец Емилиян, който както знаем прекарва отпуската си до 08 юли в България.
Голямата новина е, че Св. Синод избра Константийския епископ Антоний за викарий на митрополит Симеон, виж тук. Според информация от Двери на Православието Негово Преосвещенство епископ Антоний ще бъде в св. Митрополия в Берлин на 25 юни т.г.
На 18 юни обичания от всички наш енориаш иподякон Матей Бонев получи дипломата си за завършено образование в Богословския институт в Париж „Св. Сергий Радонежски”. Да му честитим, да му пожелаем на многая лета, и както благославяха в миналото бащите чедата си, когато им предстои да тръгнат на път, да му кажем и ние така „На добър час, скъпи Матей, дерзай, с нами Бог!”
Другата важна за нас новина е, че на 19 юни идва от България д-р Ваня Сапунджиева, избрания от църковното настоятелство иконописец за довършване на липсващите изображения на иконостаса ни. Както вече ви информирахме Ваня Сапунджиева е д-р по изкуствознание и изобразителни изкуства (иконография), преподавател по иконопис в Богословския факултет на ВТУ „Св.св. Кирил и Методий”. За наша радост тя пристига със съпруга си Тодор Енчев, който също е преподавател в Богословския факултет на ВТУ.
Иконографската програма за изпълнение е както следва:
Цокълен ред включващ 8 икони:
Сцени от Сътворението по Битие 1 гл.:
1. СЪТВОРЕНИЕТО НА НЕБЕТО И ЗЕМЯТА, ДУХ БОЖИЙ СЕ НОСИ НАД ВОДАТА;
2. ДЕН ПЪРВИ – БОГ СЪЗДАВА СВЕТЛИНАТА, ОТДЕЛЯНЕ НА СВЕТЛИНАТА ОТ ТЪМНИНАТА;
3. ДЕН ВТОРИ – БОГ ОТДЕЛЯ НЕБЕТО ОТ ЗЕМЯТА;
4. ДЕН ТРЕТИ – БОГ ОТДЕЛЯ СУШАТА ОТ ВОДАТА, СЪЗДАВА РАСТЕНИЯТА;
5. ДЕН ЧЕТВЪРТИ – БОГ СЪЗДАВА СЛЪНЦЕТО, НЕБЕТО И ЗВЕЗДИТЕ;
6. ДЕН ПЕТИ – БОГ СЪЗДАВА ЖИВОТНИТЕ;
7. ДЕН ШЕСТИ – БОГ СЪЗДАВА АДАМ И ЕВА;
8. ДЕН СЕДМИ – БОГ СИ ПОЧИВА.
Апостолски ред, трети ред (най-горен), включващ 6 икони:
Св. ап. Петър, св. ап. Павел – централни, и четиримата евангелисти – Матей, Марк, Йоан и Лука.
Изпълнението на програмата ще се осъществи в периода от 21 юни до края на юли т.г.
Предлагаме ви обръщението на Ваня Сапунджиева към нас по повод предстоящата й работа, цялостното излъчване на завършения иконостас, както и нещо много важно за да бъде резултатът още по-добър, топлите чувства, които изпитва към нашата общност, която познава добре.
Сътворени от пръст и светлина
Ваня Сапунджиева
Празничният цикъл в живота на църквата създава усещане за вечно туптящото сърце на вярата ни. Така след Благовещението и Рождеството неусетно достигаме до отредените за пост и молитва дни на Великденския пост, за да се поздравим в израз на нашата надежда с Христовото Възкресение. Неизменно отправяме мислите си към Сътворението на света, към праведните и Рая, към който ни приближава жертвата на Нашия Спасител. И както животът и светът се развиват от хилядолетия, така и образния свят, чрез който се разкриват същността и вечността на вярата ни се променя, за да бъде в съзвучие със своите носители.
Тези редове са посветени на една малка, но много съществена част от вселената на християнското изкуство и култура, която е намерила отражение и място сред хармоничния и богат свят на иконостаса. Цялата негова украса – резби, елементи, изображения, представя постоянния стремеж на човека да търси Рая. Птици, серафими, херувими, цветя, плодове са сред най-любимите и употребявани изразни средства на резбарите и зографите от векове наред. От около две столетия, в цокълния ред, непосредствено под Царските икони започват да се резбоват или изписват сцени от Шестоднева и някои моменти от Стария Завет. Много и различни са предпочитанията на майсторите, но идеята е една – приемствеността между двата Завета и стремежът към Рая. Освен седемте дни на сътворението на света, се включват назидателните сцени на грехопадението и последвалото изгонване на хората от Рая, жертвата на Авраам, Мойсей получава скрижалите, стълбата на Яков.
Какво ме накара да предпочета в програмата за иконостаса на българския храм в Париж сюжети от Първата глава на Битие – основно стремежът към изчистеност и последователност при изобразяването на Сътворението. В осемте миниатюрни клейма ще намерят място сцените от Сътворението на безвидната и пуста вселена до Деня, в който Господ си почива. Предпочетох точно този вариант и поради факта, че освен в прекрасните цикли с мозайки от катедралите „Сан Марко” във Венеция или в Монреале, Сицилия, подобни иконографски програми върху иконостаси не са често срещани. И ако през нашето Възраждане, навлизат назидателни теми като изгонването от Рая, например, то днес търсим все по-често успокоението и надеждата, които ни носят райските селения. Когато пристъпваме с вяра и любов да приемем Христовите тайни или сме се усамотили в молитва, ние очакваме срещата с онова изгубено, но не и във вечността Божие царство. Животът ни предлага ежедневно далеч по-ярки и стряскащи примери на обратното, и така се чустваме много по-далече от нашето начало, което поразително просто е пресъздадено в библейския разказ. Ще го обвържа и с върха на иконостаса, където разпятието на Христос и неговата кръстна смърт са ключ към разбирането на цялата човешка история. От двете му страни като съкратен вариант на Деисисен ред над Царските икони, в клеймата ще бъдат поместени четиримата евангелисти и първоапостолите Петър и Павел. Те представят идеите за застъпничеството на Божията Майка, св. Йоан Предтеча и апостолите пред Христос за цялото човечество и неговите грехове, символизират и Второто Христово пришествие.
И още няколко реда – българският храм в Париж ме порази със своята семпла обстановка, изпълнена с обич в Христа. Зад всичко направено и случващо се в него прозира постоянството и силата на вярата на много българи, които са намерили в него упование и утеха за живота, който са избрали извън пределите на родината си. В много отношения той е един оазис на българския дух и вярвам, че ще остане такъв по молитвите и с усилията на многобройните му енориаши и съм благодарна, че мога да бъда част от тази общност чрез работата си по доизписване на иконостаса.