Братя и сестри,
Няколко събития поставяме на вниманието ви.
Първо, излизането на новата (втора) книга на архимандрит Йов Геча в четвъртък 21 октомври. Особен интерес буди за всеки българин темата, на която е посветена – Литургичната реформа на митрополит Киприян Киевски. Както знаем той е с български произход и принадлежи към знатния ни род Цамблак. Ето и краткия увод, който е споделил за своята книга във Фейсбук архимандрит Йов.
Литургическата реформа на митрополит Киприян Киевски
Последната ми книга, издадена в поредицата „Православно наследство“ на издателство „Сер“, е посветена на една от най-съществените фази на „византийския синтез“ – литургическата реформа, свързана с името на Киприян Цамблак, роден около 1330 г. в областта на Търново (България), ученик на Цариградския патриарх Филотей Кокинос. Тясно свързан с тази голяма фигура на византийския исихазъм от 14 век, Киприян пребивава на Атон, където бива въведен в учението на монасите исихасти. По-късно той става митрополит на Киев и Литва (1375), преди да бъде окончателно интронизиран като митрополит Киевски и на цяла Русия, престол, който заема на два пъти – между 1381 и 1382 г. и от 1390 г. до смъртта си през 1406 г. Подражавайки на своя учител Филотей, утвърдил неосаваитския ред, от който произхожда днешният византийски обряд, Киприян предприема голяма литургическа реформа в Русия в края на 14 век. Дотогава в употреба са били два типика: този на Великата Константинополска църква, използван в катедралите и енорийските храмове, и този на патриарх Алексий Студит, спазван в манастирите. Киприян полага усилие да уеднакви литургиката, извършвайки голям синтез, като въвежда един единствен неосаваитски типик, прилаган както в манастирите, така и в мирските църкви. Настоящото изследване не просто проследява преплетено детайлите на реформата на митрополит Киприян, но уточнява и културно-историческата и преди всичко духовната обстановка на исихасткото движение на епохата, хвърляйки светлина върху съществените отлики на митрополита литургист, неговите мотиви, и представяйки убедителни доказателства, че целта му не е била толкова реформа, колкото възстановяване – завръщане към светоотеческата и монашеската традиция в контекста на исихасткото обновление. Така са обобщени едновременно начинът на развитие на византийската литургика и последвалите проблеми, които съществуващите й извори са създавали не само на някогашните литургисти, но и на съвременните изследователи.
Второ, през изминалата седмица на кратко неофициално посещение пристигна Негово Преосвещенство викарийния ни епископ Антоний по повод почитането на паметта на Мина Тодорова. Събитието беше отразено за Двери на Православието от иподякон Иван Карагеоргиев. Прочетете тук.
Отново в Двери на Православието беше публикувано интервю с отец Николай Кисельов, автор е Юлия Талева. Прочетете тук.
В неделя ще служи св. Литургия архимандрит Емилиян, който се завръща тази седмица от България. Официалното посещение в нашата енория на Константийски епископ Антоний е на 6-9 ноември. Архиерейска св. Литургия ще има на 7 ноември. Поканени са гости, които познаваме добре от други наши сродни православни църкви, както и Негово Превъзходителство посланик г-н Марин Райков.