Скъпи братя и сестри,
Както знаете на 17-21 октомври 2009 г. в Рим се проведе Осмия редовен епархийски събор на Западно и Средноевропейската епархия на БПЦ. За събора вече е писано в различните български православни сайтове. Ето какви са впечатленията на делегатите на нашата община от него.
Организацията беше безупречна. Съборът беше открит с молебен в храма „Св. Викентий и Анастасий”, предаден на Българската православна община „Свв. Кирил и Методий” в Рим от вече покойния римски папа Йоан Павел ІІ в знак на приятелство и добра воля при посещението му в България през 2003 г. Храмът е внушителен и е на едно от най-посещаваните места в центъра на Рим – Фонтана ди Треви. Предстоятел е архимандрит Климент, който тихо, скромно, незабелижимо изпълни достойно нелеката задача по организацията на събора и своя дълг на домакин. Негово Преосвещенство епископ Тихон, който с решение на св. Синод пое отговорността по административното ръководство на епархията ръководи събора в дух на откритост, добро познаване на проблемите на енориите и демонстрира воля за отстояване достойното място на епархията ни и на нейните свещенослужители. Нека не забравяме, кого представлява тази епархия с духовен глава Негово Високопреосвещенство митрополит Симеон. Това сме всички ние стотиците хиляди емигранти напуснали родината си по различни причини, но не забравили своята вяра и търсещи Христос и Неговия спасителен кораб в лоното на БПЦ. Напълно сме сигурни, че дядо Тихон познава емигрантската ни душа и живот и че ще направи необходимото, с Божията помощ, за благополучието на епархията. Гласуван беше нов Устав за устройството на епархията ни, както и резолюция по един въпрос, за когото трябваше да се даде достатъчна публичност – нашето човешко приятелство и благодарност към католическата църква, която да се доведе до знанието на св. Синод. Приятелство и благодарност към различните й представители, които навсякъде в Европа, помагат най-безкористно и братски, по християнски, на всичките ни православни общини. Интересно е защо, но тези факти не са известни в публичното пространство. В почти, ако не и във всички енории на епархията ни църковните служения се водят в храмове, отдадени ни за ползване от католическата църква или срещу символични наеми, или безвъзмездно. Тук никъде не става дума за отстъпление от Православната вяра и компромиси. И ако всичко това, което се каза на събора по-този повод и се гласува единодушно от всички делегати и е до болка познато на всеки един от нас, понеже знаем, че без помощта на католическата църква не можем да съществуваме и да изповядваме вярата си, то за някои събратя в България това приятелско отношение изглежда странно. Не по думите, а по делата се познаваме. Ето какво виждат очите ни. Вече четвърта година сме в този храм, собственост на католическата енория Сен Дени в Париж, с нищожен наем, срещащи само братска помощ пред много от проблемите, които животът ни поставя. Нека не се залъгваме, че можем да съществуваме без тяхната напълно безкористна братска подкрепа. И нека не мълчим, че това е така, и не можем да не им отвръщаме с нормална човешка благодарност и приятелство.
Още нещо за събора. Намерихме и нови приятели. А следващият епархийски събор ще бъде в Барселона. За наша радост. Домакин ще бъде отец Иван Бонев, който няма нужда от представяне.
Какво трябва да знае всеки християнин, когато отива в Рим и кои са основните места за поклонение. Базиликата „Св. Петър” и неговите мощи, които се намират в криптата й. Базиликата „Св. Павел” и мощите на светия апостол, които се намират под олтара на храма. Базиликата „Сан Клементе” /светец от първи век/ и мощите на св. Кирил в криптата й. Тъмницата, където са били затворени св. върховни първоапостоли Петър и Павел и където, както знаем от Деяния на св. апостоли, са избавени от Господ по чудотворен начин. Светата Стълба /Scala Santa/, 28-те стъпала, донесени от Йерусалим от царица Елена, майката на император Константин, по които Господ Иисус Христос минава и освещава със стъпките Си, когато Го водят на съд при Пилат Понтийски. Вярващите минават стъпалата на колене. Колизеума, където една малка каменна плоча с кръст отгоре ни напомня, че на арената му са избити хиляди мъченици за Христовата вяра. Едва ли това е всичко, което може да се открие в древния град. Като, например, многобройните статуи на св. Богородица и различните светии, поставени от местните жители на ъглите на улиците за духовна защита и подкрепа.
В новия брой на енорийския лист: архимандрит Емилиян е приготвил за нас една статия с малко известни данни за гроба на св. патр. Евтимий Търновски, защото той е нашият молитвеник и застъпник пред Бога и колкото повече знаем за него толкова по-добре. В тази статия, ще се докоснем и до една светла личност – игумена на Бачковския манастир в началото на 20-ти век йероманах Паисий. След това св. Ангели, които почетохме и на които се помолихме на службата в неделя, поста и изповедта, понеже сме пред прага на Коледния пост, после св. Николай Мирликийски чудотворец, чиято памет предстои да празнуваме скоро, както и една „приказка” написана по… истински случай. Авторите на материалите са ни добре известни. Ще ги преоткрием отново.
И накрая, понеже по време на криза трябва да направим нещо, което е по силите ни, ще удължим този брой на енорийския лист, за да видим какво пише Църквата ни за тайнството Брак, защото е очевидно, че в съвременното общество, в което живеем, това тайнство или е непознато, или недооценено, или пък вече извършено, се оказва, че сме го направили формално или, че сме забравили за него и живеем според собствената си воля и се чудим защо благодатта отстъпва от нас. С това и ще започнем.