Скъпи братя и сестри,
днес честваме паметта на светия великомъченик Георги Победоносец. Светият Великомъченик е роден в малоазийската област Кападокия в края на 3ти век, на територията на днешна република Турция. Израстнал е в дълбоко вярващо християнско семейство. Неговият баща приел мъченическа смърт за Христа, когато Георги бил още дете. Неговата майка, която притежавала имот в Палестина се преселила там със сина си и го възпитавала в строго благочестие и ревност по Христа Спасителя. По-късно младежът Георги постъпил на служба в римската войска и неговата мъжественост и храброст били забелязани от тогавашния император Диоклетиан, който го приел като негов стража с войнското звание “комита”, което значи един от старшите военачалници.
Императорът-езичник, който направил много за възраждането на римското могъщество и ясно разбирал каква опасност представлява за езическата цивилизация тържеството на Разпнатия Спасител, в последните години на управление засилил особено много гонението над християните. Когато Сенатът заседавал в Никомидия, императорът предоставил на всички управители пълна свобода в разправата с християните и обещал своята неограничена помощ за това.
Св. Георги като узнал за това решение, раздал цялото си имущество на бедните, пуснал на свобода слугуващите роби и се явил пред римския Сенат. Мъжественият войн твърдо се противопоставил на императорския замисъл, изповядал себе си като християнин (за ужас на римските първенци) и призовал
всички да признаят вярата в Христос — Разпънатия Спасител. Църковната памет е съхранила думите на светеца, който пред императора и Сената изповядал:
— Аз съм роб на Христа, моят Бог и като се уповавам на Него съм застанал пред вас по своя собствена воля, за да свидетелствам за истината.
— Какво е истината ? — повторил въпросът на Пилат Понтийски един от високопоставенит, на който св. Георги отговорил: — Истината е сам Христос, Гоненият от вас !
Дълбоко потресен от дръзката реч и поведение на доблестния войн, император Диоклетиан се опитал да го уговори да не губи своята младост, слава и чест и да принесе по римската традиция жертва на боговете. Последвал решителният отговор на изповедника :
— Нищо в този непостоянен живот не може да отслаби моето желание да служа на Бога!
От този момент за св. Георги се заредили дни на унизение, тъмница, нечовешки мъки, изтезания. Дни на свето велико търпение и упование на Христа Спасителя, Който всеки път укрепвал тялото и духа на великия
мъченик. В страданието си Георги ясно чувал думите:
— Не бой се, Георги, Аз съм с тебе.
Когато отново бил отведен в капището императорът сам не повярвал на очите си и мислел, че пред него стои друг човек или призрак, но не и човекът подложен на такива жестоки изтезания. В ужас и недоумение
езичниците гледали на Георги и смятали, че е станало чудо. Много от присъстващите повярвали в Животворящия християнски Бог. Повярвала и съпругата на императора, Александра, чиято памет църквата чества наред с други богоозарени жени и девици. Подвизите и чудесата на св. Георги се умножавали с всеки изминат ден. Умножавали се и христовите последователи. Накрая светият великомъченик и страдалец за Христа спокойно положил главата си под меча на екзекутора и бил умъртвен на 23-ти април 303 година.
Мощите на св. вмчк Георги Победоносец се съхраняват в малкото градче Лод, на изток от Тел Авив, което по-късно било преименувано на Георгополис, а главата му се съхранява в Рим. Манастир в Кайро претендира да съхранява някои лични вещи на светеца, а в манастира “Св. Екатерина” в Синай се пазят
3 пръста от ръката на св. Георги. Храмове на светеца започват да се строят в цялата римска империя още през 4-ти век, а особено много те са в Палестина.
Жития на св. Георги пишат византийските автори св. Андрей Критски (8ми век), Аркадий Кипърски, Теодор Квестор, св. Григорий Кипърски, св. Симеон Метафраст и др. Стотици апокрифи са посветени на живота и неговите чудеса, писани на латински, гръцки, сирийски, арабски, коптски, етиопски и други
източни езици. Сред най-известните апокрифи е т. нар. Виенски палимпсет от 5-ти век, а също и “Деяния на св. Георги” от 6-ти век, “Мъченичеството на Георги” и други. Те се отличават с големи преувеличения и неисторически сведения за живота на светеца, затова са осъдени като еретически и петнящи паметта на светията, по време на папа Геласий с така наречения “Геласийски декрет” от 5-ти век.
Св. Георги е покровител на Грузия, където местното предание му отрежда роднински връзки с покръстителката на страната — св. Нино. Първият храм в негова чест в Грузия е построен през 335г. от цар Миркиан на мястото на погребението на св. Нино.
През 1098г. св. Георги е обявен за покровител на английската армия, след като се явява като видение пред участниците в кръстоносния поход. 100 години по-късно крал Ричард (Лъвското сърце) дава официален статут на св. Георги като покровител на армията. През 1222 синодъд на Оксфорд решава, че св. Георги ще бъде почитан в цялото кралство на 23-ти април и денят е обявен за неработен.
В началото на 20-ти век, основателят на скаутското движение — лорд Баден Пауъл избира св. Георги за покровител на скаутите. Св. Георги е покровител на Москва, а също и на Каталуния и Португалия (до 18-ти век).
Св. Георги е почитан в Исляма под името Джирджис. Житието е преведено през 8-ми век и чрез арабите-християни става популярно и между арабите-мюсюлмани. Арабски апокрифен текст на житието му се съдържа в “История на пророците и царете” от началото на 10-ти век, където Георги е представен като ученик на един от апостолите на пропорка Иса (Исус), когото езическият цар подложил на мъчения, но той винаги бил изцеляван и възкресяван от Алах.
На някои арабски икони на коня на св. Георги е изобразена малка човешка фигурка в мюсюлмански дрехи и със стомна в ръка. Предполага се, че е изобразено чудото на св. Георги с пафлагониеца. Историята разказва за един младеж от Пафлагония, който бил пленен от българите и заставен да слугува в дома на български велможа от Преслав. Веднъж, когато носел топла вода в стомната към втория етаж на къщата, се появил изневиделица св. Георги, метнал го на коня си и го отнесъл в Пафлагония. Там родителите му вече служили панихида, тъй като го мислели за мъртъв. Едва тогава младежът усетил, че все още носи стомната с водата (наричан кумкум). Затова и на иконното изображение е представен като седнал зад седлото на св. Георги
с кърпа в едната ръка и стомна в другата.
За нас — българите, честването на св. вмчк. Георги (Герьовден) е един от най-популярните празнични дни, който бележи началото на лятото. Св. Георги е покровител на пастирите и техните стада. Легенда разказва как светецът се появил и с копието си успял да убие драконът, който редовно нападал стадо животни и тази легенда намира израз в иконографията при изобразяването на св. Георги като войн, възседнал бял кон и пробол с копието си дракона или седнал на трон и положил краката си върху убития с копието дракон. Друг популярен негов образ от иконографията е като млад войн държащ в дясната си ръка копие, а в лявата — кръст.
През 1999 св. вмчк Георги е провъзгласен за покровител на българската армия и Гергьовден става неин патронен празник. В някои градове се провеждат тържествени дефилета, а освещаване на бойните знамена е повсеместна традиция.
В някои райони е съхранена традиция да се пекат кръгли “гергьовденски” хлябове, докато жертвеното агне присъства навсякъде по нашите земи. Казвам “жертвено”, защото е специално избирано животно, без недостатъци, над което бива поставен венец от растения и цветя, над което се четат специални молитви, за да бъде прието от небесата като свето жертвоприношение. Това е много древна традиция още от пред-християнско време, която е съхранена и днес, но вече с друго съдържание. Божиите слова “Милост искам, а не жертва” поставят нов, друг акцент свързан с гергьовденската трапеза. Всеки един, било канен или неканен е добре дошъл гост на тази трапеза. Тя е посветена на светец и затова е свята трапеза — олицетворение и на самата църква, в която са вярващи и светият угодник, и самият Христос.
А това, което освещава нас самите не е яденето и пиенето, а това, че сме заедно събрани, че честваме паметта на свят човек, който бе прославен от Бога преди 16 века. Човек, чрез който живият Бог изяви себе си и своята мощ. Един свят човек, многострадалец и великомъченик, но за вечни времена останал Победоносец, към който отправяме молитви на днешния ден и по нашата вяра и неговото небесно застъпничество нека Божията милост и благодат бъдат над всички нас. Амин!
автор: свещ. Румен Цветков