Свещеноиконом Иван Бонев, Барселона, Испания
Още от апостолско време Църквата ни е отредила да се празнува денят „Успение Богородично”. Това е един от най-големите Богородични празници, на които всяка християнска душа се радва и отправя молитвен взор към Светата Приснодева и търси в подножието на нозете й утеха, радост, мир, изцерение и отклик на молитвите си, защото след Господа нямаме друга помощница, освен по-честната от херувимите и по-славна от серафимите. В нейна чест са писани много молитви и духовни песни, издигнати величествени църкви и катедрали.
В богослужението търсим нейното посредничество пред Христос за нашето спасение, „По молитвите на Богородица спаси нас”. В молебния канон пряко се обръщаме към нея „Пресвета Богородице спаси нас”, а при всяко затруднение й викаме: „Света Богородице, помагай”. Затова я чувстваме толкова близка, сякаш, че пребивава сред нас. Затова и днес пеем чрез тропара й „В успението не остави света, Богородице”.
Бидейки майка на Господа, тя е едновременно майка на всички християни, защото ако не бе майката, нямаше да бъде Синът, а без Христос нямаше да има Християнство в света. Тази велика майка на живота носи в утробата си божественото семе, пази малкия Иисус, последва Божествения Проповедник из прашните Палестински села и градове, а когато Го разпнаха, виждаме нейния силует под Кръста, найната приведена фигура край гроба, нейния триумф при Възкресението и Възнесението. След св. Петдесетница и тя проповядва възкръсналия Христос до деня на нейното успение, когато Бог я прибра с душа и тяло „метастаза”, за да я направи царица на ангелите и ходатайка за човеците. Тя стана майка на живота и мост, който свързва Бога с човека, с безсмъртното, небето със земята. Ще ни се да преминем по този мост, защото всички ние се нуждаем от някого, който да е човек от плът и кръв като нас, но който нещо повече, да е по- издигнат, по-чист, по-свят от нас.
Нам ни е необходима Божията Майка. Нас майка ни е раждала, дълбок поклон за нея, винаги я имаме в сърцето си. Но като християни, не е възможно да забравим своята Небесна Майка, всемилостивата застъпница и покровителка на Целия християнски род и да се постараем като любящи синове и дъщери, достойно да празнуваме деня на нейното Успение и вземане на небесата. Пред иконата й да й поднесем венец от неувяхваща благодарност и обич. Да й поднесем в дар твърдата си решимост да станем по-добри, да не си завиждаме един другиму, вярата, надеждата и любовта да станат основен закон на тази земя, за да станем достойни последователи на нейния Син, Господа Нашего Иисуса Христа, комуто подобава чест и поклонение сега и винаги и во веки веков.
Честит празник и на многая лета!
Ваш в Христа