автор Александър Икономов
С тази статия започваме да публикуваме на интернет сайта ни резюметата на книгите, представени ежемесечно по време на традиционните чай и кафе. Първата статия е представяне на книгата от св. Макарий Египетски „Творения. Духовни беседи, послания и слова“ (Издателство: Манастир Св.Вмчк Георги Зограф, 2002, стр. 480, ISBN: 9547700375).
Уводни думи
Преди да пристъпя към представянето на книгата на св. Макарий, бих искал да се спра на две важни обстоятелства.
Първо, трябва да се вземе предвид, че книгата е писана в средата на 4ти век следРождество Христово, и изцяло е издържана в традициите на светоотеческата литература. В нея читателят намира отговор на много въпроси, свързани преди всичко с монашеския начин на живот. В предговора на книгата накратко са описанижитието и духовният път на великия египетски подвижник. Именно в контекста на цялостната личност на светеца могат да бъдат разбрани и тълкувани многото напътствия, които св. Макарий дава на своите братя монаси. От съвременна гледна точка монашеският подвиг ни се струва трудно изпълним и изпълнен с всякакви лишения и дори страдания, но не трябва да се забравя, че монахът сам, с цялото си сърце е устремен към Бога.
Вторият важен въпрос, на който книгата дава отговор, е доколко в живота на светския човек са приложими и изпълними евангелските заповеди на нашия Бог и Спасител Иисус Христос. Отговорът е: да, и при най-трудни и тежки обстоятелства истинският християнин трябва да очисти сърцето си и изцяло да предаде живота си на Бога, както и да бъде ръководен във всичко от Божествената благодат.
Общо представяне на книгата
Книгата на св.. Макарий е написана на гръцки език в стила на тогавашната епоха. Тя съдържа 50 духовни беседи (някои от тях по-кратки), 1 послание и 7 подвижнически слова. Бих желал накратко да представя основните теми, на които св. Макарий се спира в своята книга:
- Единствено Бог може да отнеме от нас греха и да ни спаси от властта на дявола (беседа 2)
- За да вкусят още приживе от небесното блаженство, християните трябва да живеят внимателно и разсъдливо (беседа 4)
- Разликата между християните и хората от света (беседа 5)
- Божиите обещания и пророчества се извършват при различни изпитания и изкушения (беседа 9)
- За това, че даровете на Божията благодат се запазват и умножават чрез смирение и усърдие (беседа 10)
- За състоянието на Адам преди и след грехопадението (беседа 12)
- За просвещаващите ума мисли и извършването със святост и чистота на Божиите тайнства (беседа 14)
- За Христос и Светия Дух, водещи християните към съвършенство (беседа 18)
- Само Христос — истинският лекар, може да изследва душата и да я украси с Божията благодат (беседа 20)
- За вътрешната и външната борба на християнина (беседа 21)
- За достойнството на безсмъртната душа (беседа 26)
- Умът и сърцето на вярващия човек (беседа 31)
- Нито изкуството, нито богатството могат да спасят човек, а само Христовото пришествие (беседа 45)
- Няма причина човек да се откаже от насладите на този свят, ако не усеща и блаженствата на другия свят (беседа 49).
Представяне на основните идеи в беседите на св. Макарий.
Не е възможно да бъде отделена душата от греха. Св. Макарий сравнява греховните мисли с горещ вятър, духащ в душата и тялото. Ако някой види летяща птица и само пожелае да лети, знае, че не може, защото няма криле. Затова св. Макарий умолява Бога да му даде гълъбовите криле на Светия Дух (Пс. 54:7),за да бъде молитвата му чиста, безукорна и непорочна. Св. Дух, който одухотворява душите на вярващите в Бога, прониква в цялата същност на помислите и дава на човека неизказано успокоение. Старият човек, или по-точно Адам, когото св. Макарий нарича „ветхият човек“, носи дрехата на царството на тъмнината, а именно дрехата на хулата, неверието, гордостта, сребролюбието и др. такива.
Вярващите, св. Макарий нарича „синове на светлината“ и „синове на деня“ (1 Сол. 5:5). Тях, Господ Бог ги облича в одеждата на царството на неизречената светлина, в одеждата на вярата, надеждата, любовта, радостта, мира, милосърдието и благостта.
В деня на възкресението, т.е. при Второто Пришествие на нашия Господ и Спасител Иисус Христос, телата на праведниците ще бъдат прославени с тази светлина, която като дреха ще покрива възкресените им тела.
В беседа № 4 за подвига и попрището на християните св. Макарий цитира притчата от Евангелието за петте мъдри девици, които взели със себе си елей за светилниците и са били допуснати в брачния чертог. Другите 5 неразумни девици не се постарали да вземат от елея на радостта (Пс. 44:8) и поради своето бездействие, безгрижие и нерадение не били допуснати в чертога (т.е. двореца) на небесното царство.
Св. Макарий пише по-нататък: „А душите, потърсили светостта на Духа, привързани към Господа с цялата си любов, ходят с Него, отвръщайки се от всичко. Към Него устремяват молитви и помисли, за което са се удостоили да получат и елея (т.е. масло – помазване на пророците и царете) на небесната благодат.“
Безпределният и неизследим Бог по силата на безпределното си човеколюбие е отстъпил от своята слава и се е въплътил в човешко тяло. Това става, за да може Неосезаемият да бъде осезаем и Невидимият – видим. Св. Макарий казва, че думите усещат Неговата благодат (?) и сладост и се услаждат със светлината на неизречена радост. „А когато поиска Той, Бог, бива неизречено и неизказано успокоение“.
Когато Бог пожелае, Той бива и огън, който изгаря греха в душата. Само така душата на християните се очиства и влиза в общение с Живия Бог. Тези, които са угодили на Бога и на светиите, могат от опит да почустват небесните блага, които Бог е подготвил за тези, които го обичат.
Душата, пожелала Бога, е готова дори да се откаже от любовта към своите близки. Както казва св. Макарий, „душата се отвръща и от най-любимите си братя, ако те ѝ пречат в любовта към Бога“. Така и душата, отрекла се от света, търси Господа с труд, подвиг и силна вяра. Такъв човек се отрича от всяка светска любов и смята всичко в света за излишно. Така са мислили и живели и монасите в зората на християнската епоха. Св. Макарий не оставя на произвола на съдбата своите братя монаси. Той не скрива от тях, че подвизите за придобиване на добродетели са трудни. За тези, които изпадат в грях е цитиран св. прор. Йеремия (8:4). „Нима падналите не стават, и отклонилите се от пътя не се връщат?“. Бог е милосърден и търпелив и очаква нашето обръщане.
Така е било и с еврейския народ. Когато израилтяните съгрешавали, Бог им изпращал или наказания, или пророци, които да ги вразумят и да ги върнат в правия път. И макар и многократно да са се отклонявали от Бога, всеки път Бог ги е приемал с радост, когато са принасяли плодове на покаяние.
След разпятието и кръстната смърт на нашия Бог и Спасител Иисус Христос, както казва св. Макарий, „премногото им грехове достигнали до пълната си мяра“. Те били предадени на езичниците и разпръснати по цялата земя.
Друга важна тема, на която св. Макарий се спира в своята книга, е за разликата между християните и хората от света. Авторът сравнява хората от света, т.е. тези, които са изцяло заети със своите светски грижи с пшеница, изсипана в сито. Сатаната разтърсва душите чрез ситото, т.е. чрез земните им дела. Или както Иисус Христос казва в Евангелието: „Сатаната поиска да ви пресее като пшеница, но Аз се помолих на моя Отец да не оскъднее вярата ви“ (Лук 22:31,32). Ето защо дяволът пресява душите на хората чрез суетните и смущаващи помисли.
По-надолу, св. Макарий казва, че заради някаква плътска или земна любов, с която човек се свързва по своя собствена воля, грехът го улавя и става за него окови, вериги или тежко бреме.
Авторът на книгата пише по този въпрос: „Човекът започва да обича нещо и обичта му не е изцяло устремена към Бога. Например един е обикнал имуществото, друг златото и среброто, трети – многоучената светска мъдрост, заради човешка слава; един е обикнал началството, друг – славата и човешките почести, а друг гнева и досадата и обича това, понеже бързо се предава на страстта; един обича безвременните събирания, друг ревността; един прекарва целия ден в разсеяност и удоволствия,друг се прелъстява от грозни помисли, а друг заради човешка слава обича да бъде нещо като законоучител; един се услажда от бездействието и нехайството, друг е привързан към дрехите; един се предава на земни грижи, друг обича съня или шегите, или сквернословията“.
От съвременна гледна точка този каталог от пороци, които св. Макарий описва в беседа № 5 в неговата книга може да ни се стори пресилен. Думите на светеца като че ли са в конфликт с разбиранията за свобода и щастие на съвременния човек. Но трябва да се има предвид, че св. Макарий не насилва никого към такъв строг монашески живот. Човек сам може да прецени, доколко очистването на душата от явни или мними пороци се вписва в неговия план-програма за собствения му начин на живот. Душата, която се стреми към Бога, насочва своята любов към Него и го обича преди всичко и над всичко. Доколкото има сили, вярващият християнин се „прилепя“ единствено към Него, вечносъществуващия Бог.
Ако човек обича истински Бог (а любовта не може да дойде насила), то евангелските заповеди стават леки за изпълнение.
С Божия помощ, християните побеждават греха, света и дявола. Душите, избягвайки примките на греха, живеят единствено за Бога и за Царството Божие. За този аскетичен и църковен начин на живот свидетелстват житията на светите отци, сред които като скъпоценен камък блести житейския подвиг на св. Макарий. За него вярата не е схоластически сбор от думи или догми, а житейски път свързан с дълбоки откровения и духовни истини.
Друг важен въпрос, на който св. Макарий се спира, е въпросът за пророчествата и Божиите обещания. Авторът цитира местата от Библията, които разкриват твърдостта на волята и силния характер на светите отци. Бог е изпълнил своите обещания за праведния патриарх Йосиф, св. цар и пророк Давид и богопомазания Мойсей. Същото важи и за Авраам, който години наред чакал Бог да му дарува син и най-накрая обещанието се сбъднало. Св. Макарий пише по-нататък: „Тези примери от писанията приведохме като доказателство, че действието на Божията благодат се открива в човека, и той получава дарованието на Светия Дух, с което бива удостоена вярната дума, само след дълговременна борба, след опити на дълбоко търпение и великодушие, след изкушения и изпитания, когато свободната воля бъде изпитана с всякакви скърби.“
Монахът, който се подвизава в името на Светата Троица не може веднага да се очисти от греховните мисли. Той върви по тесния и скръбен път завещан ни от нашия Спасител. Такъв човек, който е отдал цялата си воля на Бога, доброволно се отказва от всички земни почести и богатства. Той вярва на Божието обещание, че един ден ще бъде приет в Царството Божие.
Св. Макарий цитира Евангелието, според което „Господ дошъл да разпали Божествен и небесен огън и иска по-скоро той да пламне“. Този огън в сърцето на християнина е наречен „небесно, свещено и честно духовно желание“. Или както казва св. ап. Павел в посланието си до Римляни: „Кой ще ни отлъчи от любовта Христова“ (Рим. 8:35).
Резюме на останалите части
А сега ще се спра накратко на съдържанието на останалите най-важни беседи в книгата на св. Макарий.
В беседа десета се казва, че ако в резултат на своята вяра християните навлизат в божествените тайни, поради неутолимостта на небесното желание,…, колкото повече жадуват за небесно преуспяване, толкова повече се смиряват и считат себе си за нищожни и малки. Св. Макарий пише за тези хора: „Истински боголюбивата и христолюбива душа, макар и да е извършила хиляди праведни дела, поради неутолимия си стремеж към Господа, мисли за себе си така, сякаш нищо още не е направила. Макар и да е изнурила тялото си с пости и бдения се чувства така сякаш още не е започнала да се труди за добродетелите.“
Беседа № 12 има силно библейско съдържание. В нея се говори за греха на Адам и състоянието на човека след грехопадението. Щом след вкусването на забранения плод Адам придобива понятие за добро и зло, той бил изгонен от Рая. Съвършеният живот на Адам преди грехопадението е бил свързан със Светия Дух. Св. Дух учел Адам на всичко. Така и Адам, пребивавайки с Бога в Рая, дал имена на всички твари. Св. Макарий пише в тази глава: „Но яж хляб, колкото намериш, остави земното, иди на брега на реката, пий колкото трябва и върви без да изпитваш откъде извира реката или как тече.“
Цялото творение е създадено от Бог и Адам е бил поставен за господар и владетел на природата.
В беседа № 14 св. Макарий сравнява апостолите и светите отци със слънчевите лъчи влизащи през прозореца. „Но както има светлина влизаща, през прозореца, а слънцето излива лъчите си върху цялата вселена, така и пророците са били светила само за собствения си дом – за Израиля, а апостолите са слънца осветяващи всички, по всички части на света.“ Когато е писана книгата на св. Макарий, християнската религия е официална религия за цялата Римска империя. От пламенните проповеди на Христовите ученици, християнската Църква достига своя апогей. Сам св. Макарий на дело се е грижил за духовното израстване и усъвършенстване на своите многобройни последователи и ученици.
Осемнадесета беседа разглежда действието на Светия Дух, водещ християните към съвършенство. Сам св. ап. Павел казва в първото си послание до Коринтяни: „Но това съкровище (т.е. Св. Дух) ние носим в глинени съдове” (1 Кор. 4:7). Това значи, чебидейки още в плът, освещаващата сила на Духа „стана за нас премъдрост от Бога и правда, и освещение, и изкупление.“ (2 Кор. 1:30)
Важно е да се каже как св. Макарий е пресъздал действието на Божията благодат: „Понякога християните са развеселени като на царска вечеря и се радват с неизказана радост и веселие, понякога като безплътни ангели чувстват в себе си голяма лекота и окриленост. Но понякога като че плачат и тъгуват за човешкия род. Понякога Духът разпалва в тях такава радост и любов, че ако би било възможно, биха побрали всеки човек в сърцето си, без да различават злия от добрия.“
И друг, също така важен цитат: „Когато душата се издигне до съвършенството на Духа, тогава тя става цялата светлина, цялата – око, цялата – дух, цялата – радост, цялата – покой, цялата – ликуване, цялата – любов, цялата – милосърдие, цялата – благост и доброта.“
От този цитат се вижда, че целта на християнския живот е придобиване на благодатта на Св. Дух. Това трансцедентално състояние, което св. Макарий описва с ясни и точни думи, дава да се разбере, че строгият монашески живот носи в себе си благата вест за Небесното Царство. Св. Макарий не е просто мечтател и философ. Неговите беседи се градят на опита от житейския му път, както и на духовното озарение.
Двайсет и първа беседа показва вътрешния живот на християнина-подвижник. Св. Макарий отново цитира св. ап. Павел, който казва: „Нашата борба не е против плът и кръв, а против началствата, против властите, против светоуправниците на този век, против поднебесните духове на злобата.“ (Еф. 6:12) След като придобие духовните оръжия от Господа, монахът подвижник успешно се преборва с дявола и с бесовете. А тези оръжия са според св. ап. Павел: „бронята на правдата”, „шлемът на спасението” , „щитът на вярата” и „духовният меч“ (Еф. 6:15, 16,17). Към тези духовни сили св. Макарий добавя още: молитва, търпение, прошение, пост и най-вече вяра.
В двадесет и шеста глава авторът на книгата прави едно интересно сравнение относно боледуващата от грехове душа: „Представи си, че царят намира някаква бедна девойка, облечена във вретище и не се свени да свали нечистите ѝ одежди, да умие мръсотията ѝ, да я украси със светло одеяние и да я направи царска съобщница и участничка в царската трапеза и пиршество.“ И по-нататък цитатът продължава: „Така и Господ, когато намери душа уязвена и съкрушена, дарува ѝ изцерения, сваля очернените ѝ одежди, облича я в царски, небесни, божествени, светоносни и славни дрехи, украсява я с венец и я приобщава към царската трапеза за радост и веселие.“
Св. Макарий обширно пише и за достойнствата на безсмъртната душа. Той говори на много места в книгата си, че смисълът на християнския живот е душата да стане дом на Светата Троица. Авторът цитира в същата глава мисълта на св. ап. Петър, че християнинът е „род избран, царствено свещенство, народ свет.“(1 Петър 2:9)
В предпоследната, четирийсет и девета глава, св. Макарий обрисува състоянието на вярващия християнин и неговата връзка с Царството небесно. Акомонахът подвижник не чувства и не разбира насладата от общуването с Другия, Божествения свят, то той е станал безполезен и за себе си, и за своите братя. Св. Макарий нарича своите братямонаси „мъдри и разсъдливи мъже“ и им завещава своята книга, която е най-добрият подарък за всяко вярващо сърце.