Скъпи братя и сестри,
Какво ново в нашата енория?
Отец Емилиян замина в заслужен отпуск. Бог така нареди, че всички свещеници, които помолихме да го заместват в неделните служби се отзоваха на поканата.
Архимандрит Йов Геча, ще служи в нашата църква на 21 и на 28 юни. Той е бивш ректор на Богословския институт „Св. Сергий” в Париж и преподавател по Литургика.
Свещеноиконом Иван Бонев ще служи на 12 юли. Това е българският свещеник в Барселона. Идва и презвитера Надя. Или по ясно казано – бащата и майката на нашия иподякон Матей. Очакваме ги с голяма духовна радост, защото това семейство е олицетворение не само на споделената ни съдба на емигранти, но и на нелеката борба за запазване и изповядване на Православната вяра там, където Бог ни е поставил.
От 15 юли до края на месеца, даде Господ, при нас да служи свещеноиконом Йордан Карагеоргиев. Ще дойде с презвитера Лили и дъщеря си Мария. Това е семейството на иподякон Иван, който на 19 юни завърши Богословския институт „Св. Сергий”. На добър път в живота, Иван! Дерзай, с нами Бог!
Ех, братя и сестри, милост Божия е да дойдат да служат при нас и да бъдат с нас такива духовници!
Този Енорийски лист трябваше да бъде като всички останали. Сега в него ще намерите само една статия – извадка от книга на архимандрит Серафим Алексиев /1912-1993/. Защо избрахме това? Първо, за да имаме възможност да осмислим за наша духовна полза написаното от архимандрит Серафим, и второ, защото на 21 юни в неделя ще празнуваме нашите родни обични небесни закрилници – българските светии. Свикнали сме да говорим за най-известните и ще го правим постоянно и това, разбира се, е достойно за похвала. Този път обаче, ще се срещнем с един обикновен български духовник, истински божий служител, оставил ни като многоценно наследство своите книги и своя пример на ревностен и самоотвержен монашески живот, изцяло посветен на служение на светата Православна вяра. В годините, когато църковните книги в България бяха оскъдни, кой не е чел неговите „Нашата вяра”, „Нашата надежда”, „Нашата любов”, „Нашата молитва”, „Св. Серафим Саровски”, „Оптинските старци”, „Забравеното лекарство”, „Гордост и смирение”, „Смисълът на страданията”, „Самозваните съдници”… С това искаме да покажем, че божите угодници не са някъде далеч, далеч в историята, далеч от нас, от ежедневието ни. Само трябва да имаме очи да ги видим, защото понякога, по особена Божия милост и утеха, можем да бъдем и част от живота им.
На мнозина, подвизавали се свято, подвигът понякога остава скрит за човешкото око, но всички те за Бога са известни, защото делата на добродетелта имат цена, когато са сторени в името на вярата. Затова светата ни Църква е определила да празнуваме на втората неделя след Петдесетница – ВСИЧКИ БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ, за да можем в този ден да изпросим молитвеното им застъпничество и благословение над многострадалния ни български народ.
Пак в този ред на мисли видяхме, че е излязла от печат книгата „Защита на православието” на отец Матей Петров Преображенски. Народът ни с обич, го е нарекъл Миткалото. Предвестник на Левски и по-сетне негов неразделен другар, чуден скиталец, монах, мечтател, книжар, писател, поет, лекар, механик, проповедник за народното събуждане и революционер. За да се усети красотата на оригиналния текст, редакторите на книгата са запазили употребените от отец Матей Преображенски думи небо, земля, виделина, цяр, моление, щение, казувам, представям се /пред Бога/, т.е. умирам. Като отваряме тези книги, като чуваме тези думи от Божии служители, зад чиито думи стои животът им, със сърцето си разбираме какво е образец за слово, поведение, любов, дух, вяра, чистота. Че на този неделен ден ще почетем паметта и на този народен труженик – отец Матей Преображенски – Миткалото.