В името на Отца и Сина и Светия Дух, Амин!
Възлюбени в Господа братя и сестри,
Днес честваме първата неделя след Петдесетница – рождения ден на Църквата, неделя, която е отредена за всички Божии угодници. Сиреч за всички онези воини, стратези, Божии приятели, които са победили дявола и са преживели живот, останал като пример за нас. Много важно е да знаем, че светците са примери, които трябва по един или друг начин да следваме в нашия делник. Ето защо е важно да виждаме и трудностите и изпитанията, през които те са преминали, страстите, които те са победили. Понеже един пример ни интересува дотолкова, доколкото е приложим – човек може да сравнява само сравнимото. Ако примерът е неприложим за нас, той не би следвало да ни служи. Ето защо не трябва да отдалечаваме Божиите угодници от себе си, защото те са минали по онези пътища, по които и ние се скитаме. Не зная дали те са се лутали по-малко от нас, но са го правили с вяра. Лутали са се с упование. Лутали са се с надежда. Сражавали са се, съзнавайки, че Христос е победил веднъж завинаги и от тях се иска да приемат тази победа като дар от Него. Разбира се, че те са имали изпитания, разбира се, че са имали падения. Не само света Мария Египетска. Ето, от понеделник влизаме в Петровите пости – пред празника на Първовърховните апостоли Петър и Павел. Не случайно са първовърховни. Техният подвиг е безпримерен. Защото и двамата са някак политически некоректни. Петър, който е един вид говорителят на светите апостоли, три пъти се отрича от Христос. Спасителят му предрича, че ще се отрече по време на Неговите Страдания и единствено към него се обръща с потресаващите думи „Махни се от мен, сатана!“, защото Петър, подобно на другите апостоли, е търсил земно царство, някак не е разбирам преди идването на Светия Дух Христовата мисия. Гонителят Савел, онзи, който се е радвал, че убива християните, като е мислел, че прави добро („Савле, Савле, защо ме гониш?“), на път за Дамаск всъщност е отивал да гони други християни. „Трудно е да риташ против ръжен“ – му казва Господ. Тогава става обръщането. И никак не му е било лесно, защото този гонител на християните е трябвало да каже на същите тези християни, че всъщност е повярвал на Христа. А те биха го помислили за престорил се наТроянски кон, идващ да ги убие. Трудно е било на Павел да проповядва Христос на онези, които доскоро е гонил. Защо тези апостоли са първовърховни? Именно заради това. Защото обръщането, покаянието е пълно при тях. Затова са първовърховни от апостолите, които са една категория светци, има различни категории – мъченици, изповедници, преподобни. И днес по света има мъченици, готови да умрат, но да не се отрекат от Христа. Изповедниците са светци, които не са загинали от мъченията, но са ги търпели. Били са омаломощени от изтезанията, тъмниците, затворите. Ярък пример сред тях е свети Максим Изповедник, гонен от Православната църква. Това е интересен исторически прецедент – изповядващ православната вяра е гонен от своите. След време, на Шестия Вселенски събор, който той не доживява, когато се изповядват двете воли на Христа, православните се опират на неговото богословие.
Божиите угодници, светиите, не са безгрешни. Това е много важно, защото ако светец означаваше да се безгрешен, тези примери щяха да бъдат неприлжоими за нас. Светецът е човек, който обича Бога. Обича Го от цялото си сърце и душа. И това е единствената заповед, която Христос ни е оставил: да обичаме Бога и ближния си както себе си. Всички останали заповеди са нейно разяснение. Много е важно да започнем отначало, сиреч от любовта, за да може да се осмисли нашият делник, за да могат сърцата ни да се отворят и Бог да заживее в тях. Много е важно тази любов да се разгаря в нашите сърца, ако чувстваме, че я няма, да я търсим с покаяние и изповед, да се каем за това, че я няма, понеже тази любов е смисълът на нашия живот. От нея произтичат всички други привързаности.
Заотва в днешното евангелие Христос дава някакъв странен съвет:“Който обича баща и майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене. На пръв поглед можем да бъдем озадачени от тези думи. Какво иска да ни каже Христос? Не иска да ни каже: „Не обичайте баща си или майка си“. Ние имаме заповед за това: „Почитай баща си и майка си, за да ти бъде добре и да живееш дълго на земята“. Не казва да не обичаме децата си. Той казва да не ги обичаме повече от Него. Или обратно: „Ако искате са обичате истински бащите, майките и децата си, обичайте ги в Мене.“ И тогава тази обич е чиста. Тази обич не е егоистична. Понеже не всички видове обич са обич. Често пъти става дума за чист егоизъм, прикрит под думата обич. Обичта е жертва. Обичта е дар, от който не чакаме дивиденти. Дар, от който чакаме дивиденти, се нарича маркетинг. Христос умира на кръста за нас и ни дава Своето царство. Така и ние трябва да отдаваме дължимото на нашите бащи, майки и деца, без да чакаме да ни се върне. Но за да можем да дарим, без да чакаме обратно, трябва да обичаме Христа. Това означава, че ги обичаме по-истински, че нашият Бог не ги задушава. Че ги уважаваме като личности, че уважаваме техните решения и когато не ги разбираме, особено децата си, да можем чрез молитва в Христа да ги предадем на Него, за да ги укрепи, както ние не можем.
И така, светците са били влючени в Бога и са живеели спокойно на земята. Като казвам спокойно, не значи, че не са имали трудности – гонени, понякога умирали заради истината, но в душата си те са били спокойни, знаели са, че обичат Христос и Той няма да ги изостави. Той е верен и човеколюбец. Ако повярваме в това, то и животът ни ще придобие друго звучене, Ние се стремим земният ни живот да бъде поносим и радостен. Нека знаем, че светците са до нас, преминали през различни изпитания, но запазили своя избор и път.
Знаете, че понякога има големи спортисти, със златни медали, които, разпитвани за ключа към техния успех, дават банални отговори, сакиш запазили своите тайни. При светците е точно обратното – те са се борили със сатаната и са го победили благодарение на Христа и в трудовете на отците е написано ясно как са победили. Как са падали, как са ставали, как ги е боляло. Как в последния момент са обърнали битката. Вярно е, че те са живели с едни проблеми, а ние живеем с други. Но те са наши приятели, наше семейство, наши братя и сестри. А е хубаво да имаме братя и сестри. И благодарение на тях Бог няма да ни остави. Амин!
отец Иван Карагеоргиев