Братя и сестри,
В днешното Евангелие става дума за пътуването на Христос през Галилейско море в областта, наречена Декаполис (от гръцки буквално се превежда като Десетоградие). Слизайки от кораба, Спасителят вижда от гробищата да излиза човек, обзет от демони, както гласи Евангелието. Христос изгонва нечистите духовет и очиства човека. Ако сравним с другите евангелия и разсъдим, можем да кажем, че това не е някое от обикновените чудеса на Христос, които Той често е извършвал, а има и много интересни детайли.
Първо, покрай това гробище не е минавал никой, понеже хората са се бояли от бесноватите, които били много агресивни. Христос идва, обзетият от зли духове Му се покланя, без Го познава, и започва да говори неща, които сякаш не излизат от него, а от демоните. Демоните знаят, че са осъдени, обаче мислят, че Христос е дошъл, преди да дойде времето да бъдат осъдени (края на света). И накрая измолват Христос, като ги изгони от този човек, да отидат в стадо свине, което побеснява изведнъж, хвърля се от пропастта в езерото и се издавя. Човекът, който е бил обхванат от бяс, възвръща своята природа, става естествен и стои кротко. Разбира се, свинарите съобщават новината в града, хората идват да видят какво става: дотогавашният бесноват стои кротко до Христа и те не знаят какво да мислят. Тези хора, живеещи в Декаполис, са езичници. Те размислят и накрая молят Христос да си замине въпреки чудото, което е сторил. Христос си тръгва, защото Той никога не действа, не убеждава, не налага волята си със сила. Както се казва, хората в Рая с тояга не се вкарват. Такива са Неговите мисли, знания и тактика. Спасителят се качва на лодката и заминава, обаче оставя вече излекувания човек (който иска да замине с него) в Декаполис, между хората, за да свидетелствува, да ги накара да видят, да размислят, да си изяснят станалото. Това е като първа крачка към приближаване, към разбиране на Бога по някакъв начин.
Днес, когато повечето хора сме в абсолютно духовно невежество, тези неща са трудно разбираеми. Хората не вярват нито в Бога, нито в дявола. И тъй като няма нито човек, нито общество без вяра, те вярват, ала във фалшиви ценности, фалшиви вярвания, има стотици такива. Хората разбират понятието „вяра“ като християнството, исляма, еврейството, религия с един Бог, но има всякакви видове вярване, всякакви варианти. Според един светец най-голямата хитрост на дявола е да докаже, че не съществува – и тогава сме свободни всичко да правим. Бог не съществува, дяволът не съществува и сме свободни да правим каквото ни дойде на ум. Но както казва Апостол Павел, всичко е разрешено, но не всичко е полезно. Всичко е разрешено, но не искам от никого да съм обладан, от нищо не съм обладан. Това е най-важното, братя и сестри, и поучението от това е, Бог ни е показал, че трябва да се приближаваме до Него. Той ни е дал пътя за приближение към Него, как да бъдем Божии чада, да се богоупобим. Това става чрез поучаване, четене и разбиране; трябва да разберем за какво сме повикани, за какво сме тук в църквата, че Бог ни е създал тази литургия, за да може да общуваме с Него, да се причастим и да живеем в тази атмосфера Нему угодна и за нас полезна. И така да придобием устойчивост, защита против всякакви външни, чужди и, нека кажем направо дяволски изявления и дяволски идеи. Понеже това ще помогне не само на нас, но и на обществото. Излизаме ли от тези кръгове, ставаме жертва именно на дявола, и жертва на страстите, и пътуваме после със суетата в нашия живот, всякакви видове суети. Това е , братя и сестри, това трябва да знаем , и да знаем, че Бог ни е призвал да бъдем съучастници в Неговия живот, който ще ни помогне на нас лично. Ще ни помогне да живеем този живот, който ни е отредил по-добре, по-сигурно и по-приятно дори.
Нека Бог да ви благослови ви помага, просвещава и води, понеже ако човек се движи без Божия компас, е малко объркан и лесно става плячка на лукавия. А лукавият не е с рога и копита, както го рисуват символично, това е дух, който се съпротивлява на Бога по всички начини и ни подмамва и вкарва във всякакви капани. Не трябва да се страхуваме от него, но трябва да бъдем бдителни. А правилния път ни е определен от преди всичко от десетте Божии заповеди, които не само християнски, но са основа на всяко нормално общество, без които то се разпада. А за нас, християните, Бог е показал друг път, който сами трябва да търсим и сами да го намерим, и да търсим тая пътеводна карта към Бога – ние сме призвани да се уподобим на Бога, да бъдем близки до Него. Амин!
Вероятният път на Христос през Галилейско море (езерото Тибериада), от Капернаум в посока към Гадара, на североизток от Мъртво море.
Автор : архимандрит Емилиян Боцановски
Bписал : Галина Кънева