В Името на Отца и Сина и Святаго Духа!
Не трябват много думи. Не трябва много да усложняваме. Нека кажем главното: какво е значението на този празник. Неговият смисъл е изразен в припева на утринната: „Честнейшую херувим и славнейшую безсравнения серафим… По-чтима от херувимите, и несравнено по-славна от серафимите…“ По-велика от серафимите и всичките ангели, сътворени от Бога, понеже всичко освен самия Бог е сътворено, включително и ангелите. И тя е по-велика от всички светии, от всички апостоли, понеже чрез нея (това е най-важното, което трябва да помним), чрез нея Слиза Бог на земята, както се пее в акатиста на света Богородица: „лествица еже услийже Бог.“ Стълбица, чрез която слезе Бог. Понеже тя е съсъдът, в който се въплъти Бог. А защо се е въплътил? Защото ние не можем да общуваме с Него истински, такъв, какъвто е. Той е друга същност, неразбираема, недостижима. И затова, за да може да се прояви пред нас, Той се въплъщава чрез света Богородица в Христа, който може да общува, да говори с нас и да ни сподели Божията воля, онова, което се изисква от нас. Понеже ние сме Божии творения, ние сме сътворени с някаква цел; не по силата на случайността, както ни внушаваха философите на атеизма, не, няма случайно! Всеки организъм, всяка бактерийка, молекула, всеки атом, ако щете, носи в себе си частица разум и ред, а тези правила не са случайни, те са резултат от някаква мисъл, някакъв план, някакъв велик промисъл, Нещо много Голямо… Бог не се вмества в дефиниции, не е просто разум, не е просто интелигентност, интелигентността е нещо, зад което стой Той.
Та за да сподели Бог своето желание и да ни поздрави, както се казва, да ни благослови, чрез Света Богородица, Христос слезе на земята. Християнската църква е имала съзнанието за това в самото си начало. Сведения за този празник дава още свети Григорий от Тур през 4 век – в град, който се е намирал в периферията на империя. А след 4 век започва масово да се празнува. Първоначално на 18 август, но със заповед на император Маврикий празникът е преместен на 15-ти август.
Така че, братя, това трябва да запомните, това е главното. Че Света Богородица е стълбата, чрез която слиза Бог на земята, съсъдът, в който се роди Христос, прие човешки облик, за да може – това запомнете – за да може Бог да може да общува с нас, понеже Христос е Божието Слово, Слово, което ние разбираме. Понеже, както казахме, не можем да общуваме директно със Самия Бог. Можем само доколкото го позволява ограничената човешка същност. И както се казва в тропара за апостолите, на Преображение Господне, когато, доколкото е било възможно, са Го проумели, така да бъде и с нас: да се стремим да разбираме Бога, колкото можем повече. Защото сме призвани. И вие сте Божие свещенство и Божий народ. Амин!
архимандрит Емилиан Боцановски
Стенопис. Успение Богородично. Старата постница на Рилския манастир “Успение на св. Йоан Рилски”.