Братя и сестри,
чрез сайта на Двери.бг станахме достояние на статия, публикувана на сайта на българския ежедневник Монитор, в която група т.нар. интелектуалци отправят 10 съвета към бъдещия президент на България (тук и тук).
Тъй като публикуваната статия блести с цинизма и арогантността си, би било неразумно да я прескочим с лека ръка и просто да кажем — ето още някой който се бори за светлина под слънцето. Необходимо е изказвания от този род да бъдат изобличавани изцяло и отрано, преди да са пуснали корени. Ето защо ще коментирам подробно предложенията на тези господа учени, за да изразя несъгласието с предложените от тях идеи. С удебелен шрифт са предложенията, а под тях са коментарите.
Позволяваме си подобни предложения (нарочно не ги наричаме съвети) по две причини.
Уважаемите господа наричат този свой текст предложения, а не съвети. Проблемът е, че тона, който те държат в целия текст е твърде наставнически и дори наместнически. Едва на няколко места се казва “предлагаме ви”, а изрази като “би било добре”, “ще се радваме ако” не съществуват. За сметка на това използваното повелително наклонение звучи така: “отказвайте”, “правете”, “подпомагайте” или пък “не се срещайте”, “не се правете”. Погледнато отстрани този тон звучи доста грубо и не на място. Този тон може би е държал някой регент на младия престолонаследник, но в никакъв случай не е редно клуб на мислещи да се обръщат така към бъдещ президент. И така господа, много е важно какво говорите, но и как го представяте. Дори от общия тон на писмото ви лъха арогантност.
Преди, сега и за в бъдеще хората ще се нуждаят от тази дейност (властта), целяща не само запазването на обществото, но и привеждането му в по-висока степен на порядък.
Трето изречение, втори бисер (някои ще кажат, можеше и по-зле). Проблемът в тази фраза е че вие говорите по принцип за властта и по принцип за порядъка. За вас явно едно общество винаги трябва да върви към по-висока и по-висока степен на порядък. Докога? Докато не се подредим в редици, за да казваме “Хайл!” или “Да живей!” Притеснително е, че вие не коментирате моментното състояние в България, казвайки че тя има нужда от по-голям порядък в момента. От това изречение заключваме, че за вас, власт е равно на по-голям порядък. Това е страшна идея и е важно според нас да бъде подчертано, за да хвърлим светлина върху сетнешните ви мисли. Господа доценти, видяхме до какво води ескалиращият ред в едно общество през няколкото десетилетия комунизъм, национал-социализъм, военни диктатури на миналия век. Тази идея е пагубна за едно общество, което се нарича демократично.
Първо, налагайте навсякъде към Вас да се отнасят като към държавен глава на страна с хилядолетна история
По кой закон вселенски, възрастта на една държава определя начинът, по който ще се отнасяме към нея или към президента ѝ ? Нали по тази логика ние би трябвало да имаме най-горещи мисли и чувства и най-дълбоко уважение към Ахмадинеджад или Ал Асад като наследници на персите или пък към Ху Джинтао като водач на наследницата на Китайската Империя. Не старостта на една държава предопределя качеството на политиците ѝ. Както видяхте, Господа, дори наследници на Римската империя не са защитени от провал и политици като Берлускони не бяха търпени дълго. И така, според мене, да се позоваваме на старостта на българската държава като повод за уважение е до голяма степен повърхностно. Наистина е важно да знаем историята си и да знаем, че сме успявали да преодолеем много трудности и да запазим вярата си, идентичността си, и земята си, но да се гордеем с това или пък да искаме да ни уважават само за това, е може би първата крачка към шовинизма.
Обръщайте се винаги към нацията, а не към присъстващите журналисти.
Уважаеми господа, вие май не сте били никога на пресконференция. Как искате президентът да се обръща към нацията, като въпросите са лично на журналистите. Трябва ли личността на журналиста да бъде сведена до един предавател? Тогава бихме могли да записваме въпросите на журналистите на устройства и да ги пускаме на запис на президента, а той да се обърне към нацията с отговора. Не господа, отговорът на президента би трябвало да бъде към журналиста. Ако при това той успее да се абстрахира и чрез риторските си умения успее да се обърне към цялата нация (ако има смисъл от това) то толкова по-добре и за него, и за журналиста.
Произнасяйте речи и никога не давайте интервюта.
Вие може би не осъзнавате смисълът на понятието четвърта власт. Нали по този начин бъдещият президент ще се дискредитира спрямо тази четвърта власт, а оттам и спрямо народа, който е свикнал нещата да седят така. Да ви напомня, че се намираме в 2012 г. в епохата на комуникациите, когато е важно да се общува. Не казвам, че това е добро или лошо. Казвам че това е така. В епохата, когато президентите на европейските страни и екипите им по комуникация се стремят да са непрестанно на гребена на информационната вълна, вие съветвате президента да бъде тих, и да взема пример от Кастро. Наистина е важно президентът да изказва добре обмислени тези. Това не означава, че той трябва да се “произнася речи” по 2 пъти в годината и през останалото време да мисли. Също така съвременната комуникация се характеризира с понятия като интерактивност, динамизъм, съучастничество, присъствие в различни по своя характер медии. Речите влизат в много малко от категориите на съвременната комуникация. Не казвам, че са ненужни, но абсолютизмът на съвета ви е неуместен.
Изречено просто – парите и имотите на престъпниците трябва да бъдат иззети с волята на държавата и върнати на обществото.
Е те това е! Ама господа ако бяхте политици, то популизма на политиката ви би засенчил дори този на Жорж Ганчев. Бихте ли казали как точно това трябва да стане? Може би да организираме един народен съд, както си е традицията? Или пък да върнем Крумовите закони? Господа, ако референциите ви не бяха езическите или комунистически, бихте обърнали може би внимание на книги като Премъдрост Соломонова или Еклесиаст и бихте ги ползвали по-често за справка и за вдъхновение. Тогава може би щяхте да видите и осмислите, че политиката и властта (икономическа, законодателна, съдебна, информационна, изпълнителна, подземна) винаги са повод на изкушение и злоупотреба под всякакви форми. Малко са политиците и власт-имащите в хилядолетната история по принцип и българската в частност, които са останали пример за доблест, постоянство както и други благородни ценности. Коя страна би била пример днес за морал? Нима оръжейните лобита, хранително-вкусовите, здравните или пък тези на развлекателната индустрия на Щатите не извършват непрестанно кражби на световно ниво? Нима лобитата на ядрената индустрия на Франция не ощетяват на световно ниво? Или пък олигарсите на Русия? Веднъж като оправим местните злосторници и тях ли ще атакуваме?
Господа, може би е време да се събудите и излезете от академичните пашкули, за да видите, че с теории света не се оправя. Още по-малко с голямата тесла.
Шесто, зачитайте националните традиции и участвайте според протокола във всички ритуали, но не се правете на набожен. Държавникът на бъдещето не може да бъде религиозен.
Достигаме до кулминацията на писанието. Всяко изречение заслужава да бъде разгледано, тъй като невежеството струи от всяка част на този тъй кратък абзац.
Макар и неволно, вие изказвате една истина в това ваше предложение. Действително е проява на лош вкус да се правим на набожни. Или вярваме в Господ, или не вярваме. Или сме Християни (или поне се стремим да станем) или не сме. Да се правим на набожни за пред камерите си е популизъм в чиста форма и действително е за избягване. Прави сте също, че религиозността е също толкова повърхностна колкото набожността. Хубаво е човек или да вярва или не, както и Христос ни заръчва да бъдем топли или студени, но не и хладки. Религиозността облича някой в дрехи на привидно благочестие, без преди това да се е изкъпал. Достатъчно е да се приближим до него, за да усетим недобрата миризма.
Единствено чистата вяра в Христос е тази, която чисти съвестта и вътрешността на човек. В безбожността на нашето съвремие сме свикнали да казваме, че някой е набожен или религиозен. Хубаво е да говорим по-често за вярващи, а още по-често за Християни, защото Християнинът не само вярва, но той вярва, надява се и обича.
Вярата също така е нещо лично. Това, че даден човек е станал държавник, не означава, че трябва да започне или спре да вярва. В миналото е имало вярващи и невярващи управници, не виждам причина това да се промени за в бъдеще. Дано примерите на вярващите и невярващи предшественици на бъдещия президент винаги бъдат пред съзнанието му.
Държавата е царството на разума. Тя утвърждава единствено вярата в мощта на човека.
Господа, епохата на Просвещението отдавна отмина. Макар и да сърбаме горчивата попара на тези, които посмяха да сложат човека на мястото на Господа, все повече и повече съвременниците ни се убеждават, че по този начин, навредихме на човека, а не на Господ. Всички виждат отвръщането от вярата в материалното. Това е тъй чувствително в днешната криза. За хората духовната криза е доста тежък допълнителен удар, тъй като те освен без ресурси се намират и с опразнена душевност, обезнадеждени. Много от нас поставиха вярата в социалния и научния напредък, достигнахме дори до нови форми на идолопоклонничество, издигайки в култ различни технологии или устройства. Ето затова сриването на тези системи пораждат такъв смут и такова отчаяние в душите на хората.
Доколкото за царството на разума не го виждаме никъде. Коя страна е царство на разума, уважаеми господа? Или вие говорите за теоретичната идея за републиката. Може би това са били идеите на френските революционери, преди повече от 200 години, но не дълго след революцията идва Терорът. Разум без дух и сърце е бил причина за много големи катастрофи, причина е и до голяма степен за днешните неуредици. А за мощта на човека нека по-добре не говорим. Видяхме през целия 20ти век до какво води сляпата мощ на човека — стотици милиони убити във войни, безрезервно подчиняване и заробване на природата с цел лично облагодетелстване, на цената на съсипване на цели екосистеми. Това са резултатите на необузданата и неподчинена мощ на човека. В това разбираме и мъдростта на подчиняването на човек на Господ. Страхът Господен в този смисъл, не е страх от тиранин, а е страх на дете, което знае, че не трябва да си играе с инструментите на баща си, с риск да се нарани.
Християнските храмове са свети за всеки българин, но те са символ на една безвъзвратно отминала епоха.
Няма нищо свято, което да е мъртво, господа. Тези, които признаваха за свети отминали и мъртви неща бяха победени от Христовите светии. Поради факта че признавате храмовете за свети, признавате и вярата за жива и Христос за Цар и Бог (тъй като на това се уповава нашата вяра). Ако потърсите по-добре ще разберете, че храмът не е свят сам по себе си, а е свят, защото Църквата е свята, иконите са свети, олтарът е свят, Литургията е свята. Господ е свят. Тогава бихте разбрали и по-добре и смисъла на нашата вяра и усетили дълбините ѝ. А епохата далеч не е отминала, тъй като храмове все още се строят, пълнят се (макар и обикновено само за празниците, но това е друга тема), и църковният живот върви. Това вие не можете да го разберете, защото гледате на църквата като земна структура, без да осъзнавате неземната ѝ природа.
В началото на 21 век религиите са анахронизъм. „Бог е мъртъв”, а църквата е институционализираното невежество на човечеството.
Не само, че не са, но и повече от всякога са актуалност. Твърде много са проблемите, провокирани от хора като вас, които не са наясно с въпросите на вярата, но въпреки това си позволяват да критикуват и осъждат вярата и ако щете религиите. Да се отрича вярата и религията е да се отрича една изконна част от човешката душа и човешкото общество — тази на връзката с Господ.
Свидетели сте, че след като материалната идеология не успя дълго да държи вниманието на хората, те отново търсят и искат да се върнат и възстановят вътрешната хармония. Доказателство за това е обръщането към всякакви медитативни практики в западната култура, интересът към Будизъм, Хиндуизъм, както и появяването последните десетилетия на нетрадиционни за Европа култове: мормони, сциентолози, евангелистки църкви. Свидетелство са също и милионите, които се поклониха на честния пояс на Света Богородица наскоро в Русия, както и милионите, които се събраха на Световните дни на младежта това лято в Мардид. Навсякъде се говори за възраждането на духовните практики, а вие господа говорите, че религиите са анахронизъм. Мисля, че грешката е във вашия телевизор.
Проблемът на съвременните течения е, че тази хармония идва от общението на човек с Бога, а те не водят до това. Сегашните духовни практики или техники, както също ги наричат се свеждат просто до това — една техника. По този начин превръщат вярата в технология. Изучаваме техниката на вярата, а не обектът на вярата. Медитираме и се молим, без да знаем на кого се молим, вярваме в разума, без да си зададем въпроса откъде идва той.
Жалко е, че богоборческите идеологии на материализма и комунизма успяха да накърнят доверието на хората в Църквата и успяха да обърнат вниманието на хората към тези други практики. Сега ще бъде необходимо на църквата известно време за да разкрие лъжата, която се крие зад тези практики, но помнете господа, че “Иисус Христос, побеждава”. Тази истина се повтаря по цял свят всеки неделен ден и от хилядолетия насам, което е свидетелство за истинноста ѝ.
И така позволете ми да поправя това ваше изречение: В началото на 21 век „Бог е мъртъв” е анахронизъм, а Църквата се бори с институционализираното от многото религии невежество на човечеството.
Осмо, изказвайте съжаление, но не драматизирайте прекалено факта с напусналите страната ни сънародници.
Защо вместо да го посъветвате да потърси диалог с тези хора, да изгради мостове със стотиците хиляди сънародници, които по стечение на обстоятелствата са вън от границите ѝ, вие го съветвате да се прави, като че все едно не му пука. Личи си господа, че не познавате психиката на българите зад граница. Това са хора, които със страшно много усилия са успели да стигнат донякъде, които трудно биха се нарекли с друго име освен българи, на които България им се струва все по-далечна и чужда, поради бурните процеси, които протичат в нея. Знайте господа, че много от българите зад граница милеят за родината си, мислят за нея и за близките останали там и по различни начини ѝ помагат — било с материална помощ на роднини и близки, било с организирането на асоциации с цел подпомагане на домове или училища, било с разпространението на българската култура и признаването на България по цял свят.
Ако президент, правителство или който и да е, загърби тези хора или се държи хладно с тях, това би навредило на сънародниците ни зад граница, но то би навредило и на тези в България, както и на самата ни страна.
Заключение
Трудно е да се направи заключение на такова голямо количество недомислени, агресивни, провокативни идеи. Подчертавам, че изпуснах дадени предложения, които заслужават да бъдат критикувани. Например предложение 4 — да се награждават публично, знаещите и можещите. Дали това няма да доведе до линчуване на незнаещите и неможещите? Или пък предложение 10 — президентът да ходи на театър и на изложби (т.е. да се прави на интелектуалец), а не на лов или на спорт. С две думи “Мижи да те лажем”. Ако на президента му харесва повече ловът и спортът, защо да не се занимава с тях. Не заслужава ли народът да види това, че да го осмисли и другия път ако реши че това не е добре, да гласува за друг президент. По този начин президентът ще ходи на театро за пред камерите, на футболен мач с приятели, а всички ние ще присъстваме на един цирк.
Определено след изчитането на съветите, в устата ми остава силен привкус на нафталин. Кандидат-съветниците призовават президента да се държи по начин достоен за някой авторитарен управник от миналия век. Предлагат президента да се утвърди със сила, без диалог, да използва ветото си, да определя правилата, където и да е. Това далеч не е съвременен начин на управление. Липсва финес, липсва дипломатичност, липсва диалог и разбиране.
Личи си също и академичното минало и настояще на въпросните господа. Техните съвети са до голяма степен теоретични и без практическо приложение. Те извират по-скоро от някой учебник по идеология, отколкото от примерите на някой успешен управник.
И така не бих продължавал още дълго с анализа на тези писания. Искрено вярвам в искреността, която авторите засвидетелстват на края на техния документ. Нека не забравяме френската поговорка, че пътят към ада е павиран от добри намерения, а също и че трябва да се пазим много, именно от доброжелателите ни.
—
Ивайло Ганчев