Българска православна църковна oбщина „Св. Патриарх Евтимий Търновски“ – Париж

Възкресен тропар гл. 1

Камени запечатану от иудей,
и воином стрегущым пречистое тело Твое,
воскресл еси тридневный, Спасе, даруяй мирови жизнь.
Сего ради силы небесныя вопияху Ти, Жизнодавче:
слава воскресению Твоему, Христе,
слава царствию Твоему,
слава смотрению Твоему, едине Человеколюбче.

Когато гробът бе запечатан от иудеите
и войниците пазеха Твоето пречисто тяло,
Ти възкръсна на третия ден, Спасителю,
като дари живот на света.
Затова, Животодателю, небесните сили Ти възпяваха:
Слава на Твоето възкресение, Христе!
Слава на Твоето царство!
Слава на Твоя промисъл, единствен Човеколюбче!

Възкресен тропар гл. 2

Егда снизшел еси к смерти, Животе безсмертный,
тогда ад умертвил еси блистанием Божества.
Егда же и умершыя от преисподних воскресил еси,
вся силы небесныя взываху:
Жизнодавче, Христе Боже наш, слава Тебе!

Когато слезе при смъртта, Живот безсмъртни,
тогава умъртви ада с блясъка на Божеството;
а когато и умрелите възкреси от преизподнята,
всички небесни сили викаха:
Животодателю, Христе Боже наш, слава на Тебе!

Възкресен тропар гл. 3

Да веселятся небесная, да радуются земная,
яко сотвори державу мышцею своею Господь:
попра смертию смерть, первенец мертвых бысть,
из чрева адова избави нас, и подаде мирови велию милость.Да се веселят небесните, да се радват земните,
защото с мишцата Си Господ удържа победа:
стъпка със смърт смъртта, стана първороден от мъртвите,
избави ни от утробата на ада и даде на света велика милост.

Възкресен тропар гл. 4

Светлую воскресения проповедь
от ангела уведеша Господни ученицы,
и прадеднее осуждение отвергшя,
апостолом хвалящеся глаголаху:
испровержеся смерть, воскресе Христос Бог,
даруяй мирови велию милость.Узнали от ангела светлата вест за възкресението
и отхвърлили прародителското осъждане,
Господните ученички се хвалеха на апостолите и казваха:
обезоръжена е смъртта, възкръсна Христос Бог,
Който дарява на света велика милост.

• Едногласна св. Литургия (Петър Динев)
• Тригласна св. Литургия (ПетърДинев)
• Литургия на св. Йаков – четиригласна

• Яковова литургия на български език

• Акатист (от гр. ἀκάθιστος – “без сядане, неседален”).
  Хвалебно песнопение за прослава на Иисус Христос, Св. Богородица или даден светец, при изпълнението на което богогомолците стоят прави. Съставен е от 25 песни: основен кондак с припев, следван от последователно редуващи се 13 кондака и 12 икоса. Кондаците завършват с „Алилуйя“, а следващите ги икоси доразвиват темата на кондака и завършват с припева от първия кондак.Акатистите са едни от най-поетичните и богати по съдържание творби в църковната химнография. Първият от известните акатисти, посветен на Пресвета Богородица, е написан в памет на чудесното освобождение на Константинопол от нашествието на персите (626 г.). Наричан е още Велик акатист. Според Устава той се пее на повечерието в първите четири петъка на Великия пост, разделен на четири части (статии), а в петия петък се пее целият Акатист.
• Антифон (от гр. ἀντίφωνον – “отговарящ на гласа на другия, противогласник”).
  Древна литургична певческа практика на последователно редуване от двама певци или два хора. Така се именуват и определени части от богослужението, дори и да се пеят от един хор. Първоначално така се наричало последователното пеене на стихове от псалмите. На литургията се пеят три вида антифони: всекидневни, изобразителни и празнични.Богородичен догматик (от гр. θεοτόκιον). Песен в чест св. Богородица, съдържаща похвала към нея и учение (догма-δόγμα) за личността на Иисус Христос и за същността на боговъплъщението. На вечернята богородичните догматици се пеят след стихирите на “Господи, возвах”.
• Ектения (от гр. Ἐκτενής – протяжно моление).
  Молитвена поредица по време на богослужението. Свещеникът или дяконът приканва вярващите към молитва, отправяйки различни прошения, в края на които народът отвръща с “Господи, помилуй” или “Подай, Господи”. Ектениите биват: велика (произнася се в началото на службата и се състои от 12 молитви), малка, сугуба, т.е. “усилена” (всяко прошение завършва с тройно “Господи, помилуй”), просителна (започва с “Исполни молитву”) и заупокойна (при поменаване на починали).
• Икос (от гр. οἶκος „дом“).

Песнопение в състава на акатиста. Има сродно съдържание с това на кондака, но е по-пространно и развива темата на предшестващия го кондак, следвана от хвалебни стихове.

• Ипакои (от гр. ὑπακοή – “послушание”, “внимание”).
  Един от най-древните видове църковни песнопения, във вид на припев, подпяване, посветено на Христовото възкресение или празнично събитие, което богомолците изслушват прави. Пее се на най-големите празници.
• Ирмос (от гр. ειρμός – сплитане, връзка).
  Встъпителна строфа в канона. Създава смислова връзка между библейската песен и празничните тропари, за които служи като музикален образец.
• Канон (от гр. Κανών – “правило”).
  Химнографско произведение с точно определена структура, посветено на прославата на даден празник или светец. Канонът е част от утренята, неделната полунощница и повечерието. Съставен е от поредица от песни (най-често 9, като втората песен липсва в повечето канони с изключение на тези от Постния триод). Всяка песен се състои от встъпителен ирмос и тропари. В неделни и празнични дни на утренята след песните се пеят катавасии. Мелодията на канона е подчинена на един от осемте гласа. Като жанр канонът се появил към края на VII век и постепенно изместил древния кондак, който също бил съставен от много строфи. Съдържанието на канона съпостява старозаветните образи и пророчества със съответстващи събития от Новия завет. Сред най-известните творци на канони са св. Андрей Критски (автор на Великия покаен канон, който се чете през първата седмица на Великия пост), св. Йоан Дамаскин и др.
• Катавасии (от гр. καταβασία – „слизане“, „спускане“).
  ирмоси, които се пеят в края на песните на канона. При изпълнението им певците от двете певници са се събирали, слизайки в средата на храма, откъдето идва и наименованието им.
• Катизма (от гр. καθίσμα- седален).
  Една от 20-те части, на които е разделен Псалтирът. Богомолците слушат катизмите седнали. Всяка катизма се състои от три части (“статии“ или „слави“).
• Кондак (от гр. κοντός – дървена пръчка, около която били навивани свитъците с църковните химни, в последствие така са наричани самите песнопения).
  Кратка църковна песен, която се пее след шестата песен на канона на утренята. Съдържанието на кондака допълва това на тропара, разкривайки догматическото значение на даден празник. Един от най-бележитите творци в жанра е св. Роман Сладкопевец (6 в.).
• Подобен (от гр.αὐτόμελιον ).
  Песнопение, което служи за ритмичен и мелодичен образец на други.
• Полиелей (от гр. πολυέλεος – „многомилост“).
  Тържествено песнопение, съставено по псалми (134: „Хвалите имя Господне“ и 135: „Исповедайтеся Господеви“). Изпълняват се на празничната утреня и в определени дни на неделното всенощно бдение. Наричат се така заради прославата на Божията милост към израилския народ в неговите изпитания, изразена в повтарящия се стих „Яко в век милост Его“ (Пс.135). В подготвителните недели на Великия пост към полиелеите се прибавя и псалм 136: „На реках Вавилонских“.
• Паримия (παρειμία от гр. „поговорка“).
  Откъс от Библията, предимно от Ветхия завет, който се чете от дякон или четец на службите срещу големи празници, през Великия пост и при някои треби.
• Прокимен (от гр. προκείμενον – „предлежащ“).
  Стих от псалмите, произнасян от дякона или четеца преди четенето на Свещеното Писание – Апостола, Евангелието, като въведение към евангелския текст. Различаваме прокимен на апостолското четиво, прокимен на деня (на вечерното богослужение) и велик прокимен, който се произнася в неделите на Великия пост, срещу Господските празници и през Светлата седмица.
• Самогласен (от гр. ἰδιόμελον).
  Песнопение със собствен напев, който не е повтарян от други стихири.
• Светилен (от гр. φωταγωγικόν).
  Песнопение, което се пее в края на утренята, след Деветата песен на канона. С него се възпява Бог като светлина и Подател на светлината. Нарича се също Ексапостиларий.
• Сmuxupa (гр. στιχήρον).
  Песнопения в стихотворна форма, изпълнявани между стихове от псалмите. Според мястото си в денонощното богослужение биват: стихири на “Господи возвах”, литийни, стиховни и хвалитни.
• Тропар (гр. τροπάριον – тон, мелодия).
  Кратко песнопение, възпяващо и изразяващо същността на църковен празник или прославящо даден светец. Едно от най-старите църковни песнопения, свързано със самото зараждане на християнската химнография.

• Напрестолно св. Евангелие – съдържа евангелските текстове за цялата година, подредени по реда на богослужението, както и четива за отделните тайнства и обреди.
• Апостол – включва текстове от Деянията и Посланията на светите апостоли и Откровението на св.ап. Йоан Богослов. Разделен е на две глави, които се четат от четците в храма по време на св. Литургия.
• Служебник – книга, предназначена за свещеника, която съдържа последованието на ежедневното богослужение от денонощния кръг и тайнството Евхаристия (молитви и указания за свещенодействията на свещеника и дякона).
• Архиерейски чиновник – помагало на архиерея. Съдържа трите литургии: Златоустова, Василиева и Преждеосвещенна и описва реда на действията, извършвани само от епископ – ръкоположение на свещеници, освещаване на антиминс.
• Требник (Евхология) – съдържа последованието на пет от тайнствата: Кръщение, Миропомазание, Венчание, Покаяние, Елеосвещение, както и някои обреди.
• Часослов – съдържа четива и песнопения от ежедневните служби. Предназначен е за четците и певците.
• Октоих (осмогласник) – съдържа службите за всеки ден и глас от седмичния кръг.
• Миней (месечник) – съдържа службите в чест на светиите и празниците за всеки ден от месеца. Минеите са 12, според числото и името на всеки месец от годината.
• Постен триод – съдържа службите от Неделя на митаря и фарисея до Велика събота.
• Цветен триод (Пентикостар, петдесетодневник) – съдържа службите от Възкресение до Неделя след Петдесетница (Неделя на всички светии).
• Катавасийник – съдържа катавасиите за всички празници. (В различно време от богослужебната година са определени различни катавасии.)
• Псалтир – сборник от свещените песни на Стария Завет, повечето съставени от св. пр. Давид. Съдържанието на Псалтира е богато и разнообразно, в него има както пророчества за Христа, така и ученията за вярата и нравствеността, затова се използва във всички богослужения и в личната молитвената практика. Разделен е на 20 подчасти, наречени катизми и антифони.
• Молебно пение – съдържа различните молебни.
• Каноник – съдържа канони, акатисти, утринни и вечерни молитви и др.
• Типик (устав) – излага реда на богослужението на всички дни и празници.

„И внезапно се яви с Ангела многобройно войнство небесно, което хвалеше Бога и казваше: Слава във висините Богу и на земата мир, между човеците благоволение!” (Лук. 2:13-14)

Ето така в рождественската нощ ангелите, известили идването в света на дългоочаквания Спасител, разнесли на земята първото християнско песнопение. Свещеното писание свидетелства за вярата на старозаветните хора, че ангелите и човешките същества пеят едни и същи песни; ангелите се явяват като множество от хорове, пеещи хвала на Бога. Пеещи серафими около Божия Престол е виждал в своите видения пророк Исайя (Ис.6:3); ангелска песен е чувал и пророк Йезекиил. И апостол Йоан споменава на няколко места в своето Откровение за песента на небесните жители. От религиозна гледна точка единствено разумните същества – ангелите и хората – са надарени със способността да пеят. Тази вяра в музикалното единство на земното и небесното е определила възгледа за пеенето в земната Църква като отзвук от ангелското, израз на възторжено и одухотворено състояние на човека, което го извисява до Бога. Молитвената песен е най-древният, най-естественият, може би и най-благородният начин за изразяване на молитвени чувства. Книгите на Ветхия завет свидетелстват, че музиката и песента са съпътствали миговете на Божия прослава още в древни времена, свещените песни са били неделима част и от първите християнски богослужения. Самият Иисус Христос е пял хвалебствана песен със св. Апостоли на Тайната вечеря преди молението на Елеонската планина (Мат.26:30).

Основа на първите християнски песнопения станала старозаветната богослужебна поезия –Давидовите псалми и свещените химни и песни на старозаветни пророци. От апостолските времена датират славословието „Слава во вишних Богу”, „Свете тихий”, „Да молчит всякая плоть”, входното „Приидите поклонимся”. Ако отначало в повечето поместни църкви пеели всички богомолци, Лаодикийският събор (365 г.) постановил църковни певци да бъдат специално подготвени лица. Това се наложило поради значителното нарастване на богомолците и усложняването на песнопенията. С разпространението на християнството в богослужебната музика започнали да навлизат много езически, светски и театрални елементи, които я лишавали от нейната безпристрастност и целомъдрие. Светите Отци се борели ревностно против това явление. На Шестия вселенски събор със специално правило било забранено несвойственото на Църквата пеене, по същото време било отхвърлено и използването на всякакви музикални инструменти освен естествения човешки глас. Сред основоположниците на литургичната музика и най-видните съставители на църковни песнопения са свщмчк Игнатий Богоносец (с чието име преданието свързва антифонното пеене), св. Климент Александрийски, преп. Ефрем Сирин, мчк Юстин Философ (автори на химни и песнопения), св. Йоан Златоуст, св. Атанасий Александрийски (въвел напевното четене в богослужението), преп. Роман Сладкопевец (творец на множество кондаци), преп. Йоан Дамаскин – съставител на Октоиха (Осмогласника) – основното правило за богослужебното пеене до днес. През 12 век българинът св. Йоан Кукузел опростил източната музикална система и оставил на поколенията ненадминати по красота духовно-музикални съчинения. В Западната църква усърдни творци на богослужебна музика са св. Амвросий Медиолански и св. Григорий Двоеслов.

С разпространението на християнството сред различни народи дълго време църковната музика изобилствала с разнообразни по стил напеви, липсата на единна система спъвала усъвършенстването на богослужебното пеене. Литургичната музика била систематизирана от св Йоан Дамаскин (ок. 680-780). Измежду многото съществуващи мелодии той подбрал и преработил основно само осем, според него най- подходящи за църковна употреба, които се наричат гласове. Мелодическият строеж на отделните гласове има строго определени граници. Тези осем мелодии имат свои производни – тропарически, ирмологически и самогласни. Така се оформил Октоихът – богослужебната книга, която съдържа църковните служби за всеки ден от седмичния цикъл и всеки от осемте гласа. Гласовете се сменят всяка седмица, като всеки пореден глас влиза в сила на съботното вечерно богослужение и преобладава през цялата следваща седмица. Тази система, претърпяла различни влияния през вековете, се е запазила в Православната църква до днес.