Обични в Господа братя и сестри, oтиващата си година беше изпълнена с много перипетии и изпитания, продиктувани от периода след пандемията от Ковид-19, икономическата криза и инфлацията, бушуващите войни в Европа и света. Задълбочи се проблемът с изчезващите морални и духовни ценности в съвременното общество. Липсата на вяра и надежда в сърцата и душите на хората започна да се отразява негативно не само на нас възрастните, но и на подрастващото поколение. В консуматорския и технологичния свят, в който живеем, това явно вече са нормални проблеми, за разрешаването на които трябва да пристъпим много по-отговорно с респект към човека и към вярата. В този контекст и пред Западно- и Средноевропейската Ни епархия има немалко предизвикателства, които нашето време поставя и на които трябва да отговорим.
Като духовници, членове на Българската православна църква, в този пълен с проблеми съвременен свят, трябва да стоим на своя пост и да отправяме сърдечни молитви по време на светата Литургия към Бога, Който е всемогъщ Творец на всичко видимо и невидимо, и държи небето и земята в Своите ръце. Да засилим молитвата си, така че Бог, по Своята велика милост, да бди над българския народ и над всички онези, които Го призовават. Христос казва: „Искайте и ще ви се даде; търсете и ще намерите“ (срв. Мат. 7:7). Ние трябва да просим от Бога в настоящето, без да жалим нито сили, нито време, за да придобием дарове за бъдещето. Подобно на всички онези свидетелства, посочени в Новия Завет, когато по време на обществената проповед на Иисус Христос мнозина са се обръщали с вяра към Него, за да ги изцели и да им помогне, така и днес трябва да се надяваме и вярваме на Неговата милост. Господ Бог Иисус Христос е сърцеведец, за Когото всичко е възможно, затова ние трябва да Му се уповаваме изцяло и да Го молим за благото и добруването на нашата Българска държава, на българския народ и на всички хора по света.
За съжаление духовната криза се отразява във всички сфери на обществото, включително на Църквата и на политиката. От позицията на архиерей на Българската православна църква често поставям въпроса защо в днешни дни се допуска пренебрегване на християнските ценности не само в съвременното общество, но и в различни направления на европейската политика. Не трябва да се забравя първопричината за възникването на европейската идея като цяло. Това е смелостта на европейските нации да минимизират максимално своите разделения на национални политически тела и водени от солидарността помежду си успешно да съградят своя наддържавна общност в полза на всички граждани на Европа. Целият този процес обаче се модулира от мощни културни и духовни традиции, които в своята синергия проявяват съзидателното си действие. Това най-силно се забелязва в момента – стремежът на хората да живеят в мир. Стремежът на хората е да живеят свободни. А мирът и свободата в Църквата е Христос. Главата на Църквата е Христос. Това е храмът, в който всеки може да намери утеха, мир, свобода и защита. Чрез светотайнствения живот на Църквата и чрез нашето служение на народа ние можем и трябва да направим Европа дом на традицията, в който се пази заветът на Христос. В този смисъл политиката трябва да е само една – за благото и добруването на народа. Това трябва да става с всички средства на демократичното общество, без обаче да се загърбват традиционните ценности и национална идентичност.
Ние живеем в съвременна Европа. И макар, че в голямата си част хората, които се установяват зад граница да имат образование, да имат определена професия, с определени възможности, новопристигащите и пребиваващите българи в чужбина, много често се оказват неподготвени за реалния живот извън граница, но Българската православна църква се моли за душите им, и още повече – реално помага в процеса на адаптацията и интеграцията им. Поради това, в ситуацията в която живеем, и свещенослужителите трябва да могат да дават изчерпателен и добре аргументиран отговор на всички въпроси на съвременното общество, а това изисква много добра богословска подготовка, познаване на православната вяра и традиции, духовен и пастирски опит, както и познаване на културния, социалния и политическия живот на държавата, в която извършват своето църковно послушание.
В Западна Европа социалната роля на Църквата е добре развита и ние – свещенослужители и народ – си сътрудничим в този процес. В различна вероизповедна среда, много пъти ни се налага да използваме храмове, които са ни предоставени за богослужение от страна на другите деноминации, но ние достойно и като добри християни, с добри и чисти човешки отношения, споделяме общата ни отговорност, пазим и съхраняваме както нашата традиция, така и традицията на другите. Поставени в мултирелигиозна и мултикултурна среда, многократно се налага да обсъждаме въпроси, които касаят човешкото битие, морала, нравствеността и социалния статус. Това са проблеми на всички социални общности и ние като православни християни не можем да ги подминаваме с лека ръка, без да търсим начин да предпазим нашето паство от съблазните на света и нашето време, на основата на вярата и изконните евангелски ценности.
Ние отчитаме, че понякога много трудности от живота на българина в България го принуждават да тръгне да търси своето щастие навън в чужда социална, политическа и религиозна среда. Виждаме, че животът на българите в чужбина е истинска борба за оцеляване. Поради това една голяма част от нашите сънародници откликват и на нуждите на Църквата, идват в храма за богослуженията, стараят се да бъдат полезни в църковния живот и извън него. Несъмнено, нашите сънародници са откърмени с православната вяра и традиции от своите родители и предци. Далече от родината това чувство за национална и верова принадлежност е много по-чувствително. Далеч от роден край и близки, те още силно и осъзнато търсят Божията помощ и подкрепата на Църквата ни. Това предпоставя една по-голяма отговорност от страна на нашите свещенослужители, както и от мен, като техен епархийски архиерей.
Епархията ни е поставена в процес на постоянен интерконфесионален и междурелигиозен диалог с другите. В различните държави в Европа е различно. Многократно ни се налага да обсъждаме и да дадем отговор на въпроси, свързани със световните обществени проблеми за мира, за войната, за незаконния трафик на хора, за постоянната миграция на хора от Изтока на Запад, за правата на жените и децата в съвременния свят, за гражданските и религиозните права на всички хора. Църквата, като общност, е навсякъде по света и ние сме част от този универсален богочовешки организъм. А тези съвременни аспектите от живота се отнасят пряко или косвено към православието в Европа, и към нас самите.
Важното е, че през последните години хората се връщат към вярата. Причините са ясни. Хората търсят утеха в Бога. Хората започват да преосмислят приоритетите в житейския си път и ясно открояват мястото, и ролята на вярата в него. Влизат в живота на Църквата, за да удовлетворят духовните си потребности, да намерят отговори на въпросите си, а и за да не бъдат сами в този съвременен свят.
Бързата проява на модернизацията на съвременното общество и непрекъснато изменящата се технологична среда е другото предизвикателство пред нас. Технологичният напредък е плод от натрупването и съхраняването на знания и увеличаването на техния обем. В резултат на тези знания традицията няма да се видоизмени същностно, при условие че всеки продукт на развитието ни бъде разглеждан като Божие творение и за него се отдава благодарност на Вседържителя като за негов дар.
Съзидателна, силна и красива Европа не трябва да губи мощния си стремеж към хармонията и непоколебимото съзнание за присъствието на надеждата, светлината и мира, за непоклатимите си традиции, пазени през вековете, за топлината и уюта на общия ни дом. Отговорността за това е съвместна!
Както за нас вярващите на Рождество Христово се ражда и надеждата, така и с настъпването на новата година ние сме изпълнени с вяра и надежда за новия житейски цикъл. А надеждата сме всъщност ние, когато помагаме на хората в нужда, когато не вдигаме стени по границите си, когато се борим с неправдата.
В изминалото десетилетие на Нашето служение, като митрополит на Западна и Средна Европа, преминавайки през различни послушания и въпреки младата си възраст, придобихме немалък опит. Благодарим за всичко на Бога. Главното, което изгражда митрополитското Ни служение е най-вече търпението и любовта, която трябва да раздаваме на човеците. Търпението, защото човек, когато е млад, се подвежда от своята припряност, новаторство, а любовта, която, както знаем от Първо послание до Коринтяни на св. ап. Павел, покрива всички грехове, всичко прощава, всичко извинява (срв. 1 Кор. 13:1–8). Любовта, като най-висша християнска добродетел, трябва да е в основата на всички наши успехи и добри начинания, които се стараем да вършим, всеки според силите и възможностите си. Тя е призванието на нашата мисия, защото „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Иоан 15:13).
И тъй, като сме оправдани с вяра, да имаме мир с Бога, чрез нашия Господ Иисус Христос! (срв. Рим. 5:5).
Благодатно посрещане на 2024 година!