Братя и сестри,
Главното събитие, което заслужава да откроим в живота на енорията ни е посещението на викарийния епископ Антоний в началото на ноември т.г. С това посещение, превърнало се в празник за всички, които бяха в църква в неделята на 7-ми ноември, приключиха тревогите, които ни сполетяха в първата половина на годината.
Какво ни донесе това посещение? На първо място, легитимност на енория на Западно- и Средноевропейската епархия на БПЦ. Да си спомним, че цели шест месеца на св. Литургия архимандрит Емилиян споменаваше „уволнения” ни митрополит Симеон. С идването на Константийския епископ Антоний, нещата си дойдоха на мястото, легитимността ни беше потвърдена не само пред нашите енориаши, но и пред братските, сродни православни общности в Париж, с които епископ Антоний има срещи, също и с католичестата енория Сен Дени, в лицето на предстоятеля й и цялото църковно настоятелство, които следяха с тревога развитието на скандала с „уволнения” ни митрополит. Второ, през пролетта на следващата година ще има епархийски събор, който ще трябва да положи основата на по-добър ред в епархията ни. Има време, има и воля, новият епархийски устав да бъде добре обмислен. Трето, по време на посещението си епископ Антоний се срещна с всички присъстващи наши енориаши, с църковното настоятелство, разговорите бяха искрени и ползотворни. Четвърто, постриган беше за четец и певец Борис Киров, духовно чедо на архимандрит Емилиян. Да му пожелаем да носи с достойнство това пострижение! И още нещо, получихме скъп подарък от митрополит Симеон, молитвен спомен за неговата енория в Париж, (която той създаде през 1980 г.), картичка – рисунка, представяща духовния отец с неговите чеда, написана с красивия му почерк за благословение и с благодарност. Поставяме я на най-видно място в църква, от нея лъха топлота и дълбоко запазена, съхранена по-детски душевност. Душевността и обичта на духовния отец, която всеки един от нас търси.
През лятото на тази година виждахме в нашия храм един наш сънародник от Петрич, дошъл на лечение в Париж. Той ни обикна и ние го обикнахме. На заминаване ни обеща икона на св. Йоан Рилски. Ето, че получихме като дар не една, а три икони. Дай Боже всекиму, да изпълнява обещанията си към Бога и ближния като г-н Георги Ласков. И още нещо, имаме покана да му гостуваме в Петрич. Пътищата ни наистина могат да се преплетат един ден, но най-важното е да съхраним човещината, приятелството, любовта, топлотата.
Една от дарените ни икони, ще бъде представена на предстоящото изложение на български икони, в което ще участваме и ние като църковна общност с благословението на архимандрит Емилиян, и което ще се състои в католическата църква Saint Pierre de Monmartre 75018 Paris от 12-ти декември до 4-ти януари. Организатор е френската асоциация Amicale des Artistes et des Ecrivains Notre Dame de Montmartre със съдействието на Българският културен център в Париж. На изложението представяме и триптиха икони на д-р Ваня Сапунджиева – св. Богородица на трон, св. Йоан Предтеча и св. Симеон Богоприемец. Друг участник е нашата енориаша г-ца Елена Синева, която обичаме заради ангелския й глас, който имаме радостта да слушаме в църковния хор. Малцина знаят, че тя е иконограф, завършила иконопис във ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” и ученичка на един от най-големите иконографи в света в момента проф. Георгиос Кордис от Атинския университет. Повече информация за изложението ще представим в църква на 5-ти декември.
За друго важно събитие ни направи съпричастни преподавателят по богословие от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий” г-н Тодор Енчев, когото познаваме от пребиваването му в Париж през това лято. Преиздадени са събраните съчинения на патрона на нашата църковна общност св. патриарх Евтимий Търновски. Ето извадка от пресконференцията, дадена за Дарик радио по този повод:
Допълниха и преиздадоха сборник със съчиненията
на св. патриарх Евтимий
DARIK NEWS, Велико Търново, Мариета Стоянова
Излезе от печат луксозният допълнен преиздаден сборник „Съчинения на българския патриарх Евтимий”. Оригиналната книга с автор проф. Емил Калужняцки е публикувана през 1901 г. във Виена с финансовото съдействие на Австро-унгарското министерство на образованието и културата.
Преиздаденият сборник е подготвен и отпечатан с подкрепата на Великотърновския университет. Негов отговорен редактор е проф. Димитър Кенанов, който е и директор на Търновската книжовна школа към ВТУ.
Луксозният сборник съдържа житията и похвалните слова за търновски светци, които е писал св. Евтимий, негови послания, писма, служби и литургически преводи.
Един том от това ценно издание ни е предоставено като дар от проф. Кенанов, чрез посредничеството на г-н Тодор Енчев. Благодарим най-сърдечно.
Друг важен момент, на който трябва да обърнем внимание в края на годината е активните членове на асоциацията ни, незаплатили членския си внос за 2010 г. поради забравяне, както и на тези, които биха искали да станат такива, т.е., тези, които водят редовен църковен живот, да сторят това, за да може асоциацията ни да съществува според френското законодателство. Прилагаме необходимата бланка, която се попълва всяка година във всички френски асоциации по закона от 1905 г. Да припомним, че не сме в България, че всички сме доброволци, че църквата е наша, т.е ние сме църквата, така както е било през първите векове на християнството и както имаме изисквания към нея, така и грижата за църквата ни трябва да бъде споделена. Ако влезем във всяка една църква в България ще видим дълъг списък на цените на требите, молитвите и тайнствата, които свещениците извършват. В нашата църква не е така, защото формата на съществуването й е във вид на асоциация с култова т.е., с идеална цел и приходите се осъществяват само като дар. Още веднъж повтаряме, че приходите не отиват в джоба на свещеника, което е рядкост в църковната практика, а в касата на асоциацията и средствата се насочват за най-насъщни нужди по-издръжката й. В отчета за 2009 г. приходите са увеличени с 20 процента, което позволи да довършим първия и третия ред на иконостаса и да обновим част от настилката на храма. Благодарим на всички за приноса им в това общо, наше дело – българската църква в Париж. Сега, в края на годината, се правят дарителски кампании, тъй като даренията за асоциациациите като нашата, се спадат от облагаемия личен доход. Пример: издаваме данъчен формуляр, за дарени средства, който позволява да се намали годишния подоходен данък на дарителя с 66% в границите на 20% от облагаемия доход т.е., ако вашето дарение възлиза на 100 евро, след намалението на данъка тази сума става 34 евро.
Да се отзовем на призива на църквата ни за дарения по примера на св. Нектарий Егински, който на въпроса защо дава хляб без пари в хлебарницата на баща си отговаря: ”Давам ги в заем на Господа.” Нашите пари, както виждаме не отиват напразно, 2006 г. на Цветница влязохме в този храм и се положи началото. Ето, пред очите ни е какво се направи за три години и половина
И пак ще повторим – отворена всяка неделя и на всеки празник, църквата изпълнява всички свои задължения: света Литургия, молитви, тайнства, които съпътстват нашия живот от раждането до смъртта ни. Църквата няма други източници на средства и живее само и благодарение на щедростта на тези, за които тя, Църквата е важна част от живота им.
Дарителството е свободен и отговорен избор за участие и потвърждаване на нашето присъствие в Църквата, нашата воля и съпричастност да поемем част от общите разноски на общността ни.
Да откликнем на призива на Църквата ни за дарение, моментът за това винаги е подходящ!
Защо църквата е толкова важна за нас? Ето едно споделено с читателите мнение, прочетено в книга на Симеон Радев, известен наш писател и участник във войните за освобождението на Македония, както и в трагедията, която ги последва. Симеон Радев в една студена софийска вечер прекрачва прага на една малка църквица край София. От олтара чува топлата молитва на свещеника, която той въздига за Македония и нашите братя там. И ни предава целия текст на чутата от него молитва. Симеон Радев е разбрал, че когато свършат човешките сили, остава молитвата към Бога.
В този енорийски лист иподякон Иван Карагеоргиев споделя с нас мисли за… Любовта! С главна буква. От иподякон Матей Бонев имаме специални поздрави – към цялата ни общност. Засега е в Москва. И Иван и Матей познават Любовта. И я живеят.
Г-н Тодор Енчев, преподавател по богословие във ВТУ „Св. св. Кирил Методий” ни е изпратил материал, показващ по чудесен начин, колко е важна молитвата за починалите.
В енорийският ни лист ще намерим и три беседи на отец Александър Лашков, свещеник от храм „Св. Троица” в кв. Илинден в София, приятел на енорията ни, с чието благословение публикуваме беседите от третата му книга „С дух и истина” Изд. Нов човек, София 2009 г. Да даде Господ, ще имаме възможност да го видим в Париж, като гост на общината ни през идната година. Темите на беседите са „ВЕРИГА НА СПАСЕНИЕТО”, „ЗА ПРИЧАСТЯВАНЕТО” и „ВЕСТ НЕБЕСНА” (Навечерието на Рождество Христово).
Да дерзаем! С нами Бог! Навън грейнаха светлините! В очакване сме на Рождество Христово!
Пълният текст на Енорийския лист можете да прочетете тук.